автор: Selianin

- ЖИВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ СЕЛАТА

ЧУМЛЕКЬОЙ – ДЕВНЕ – ВАЛЯ ПЕРЖА – ЧУМЛЕКIОЙ:

Кани – вероятен родоначалник; роден вероятно в с. Чумлекьой, Ямболско, около 1735 г.; баща на Вълю:

1. Вълю – син на Кани; роден около 1760 година; живял неизвестно от кога до около 1826 г. в с. Девне, кааза Провадия. Негови деца и част от рода му:
1.1. Кани
1.2. Дука
1.3. Стоян – родоначалник на Стояновия род в село Валя Пержа; възможно е да е живял до 1860 г. в друго село на Бесарабия и чак тогава да се е заселил във Валя Пержа.
1.4. Дъщеря (Дончовица)
1.5. Дъщеря (Иванца Бъчварката)
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

1.1. Вълю – Кани:
1.1.1. Вълю
1.1.2. .............
1.1.3. .............

1.1.1. Вълю – Кани – Вълю:
1.1.1.1. Дони
1.1.1.2. Гани
1.1.1.3. Панко
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

1.2. Вълю - Дука:
1.2.1. Вълю
1.2.2. Лазар
1.2.3. Иван

1.2.2. Вълю – Дука – Лазар:
1.2.2.1. Дука
1.2.2.2. Стояна
1.2.2.3. Рада
1.2.2.4. Йордан
1.2.2.5. Въла
1.2.2.6. Мита
1.2.2.7. Деспа

1.2.2.1. Вълю – Дука – Лазар – Дука:
1.2.2.1.1. Лазар
1.2.2.1.2. Васил
1.2.2.1.3. Стоян
1.2.2.1.4. Господин
1.2.2.1.5. Петра
1.2.2.1.6. Цона
1.2.2.1.7. Зюмбюла

1.2.2.1.2. Вълю – Дука – Лазар – Дука – Васил:
1.2.2.1.2.1. Ради
1.2.2.1.2.2. Васила

1.2.2.1.2.1. Вълю – Дука – Лазар – Дука - Васил – Ради:
1.2.2.1.2.1.1. Васил
1.2.2.1.2.1.2. Димитричка


1.2.2.1.3. Вълю –Дука – Лазар – Дука – Стоян:
1.2.2.1.3.1. Дука
1.2.2.1.3.2. Иван

1.2.2.1.3.1. Вълю – Дука – Лазар – Дука – Стоян – Дука:
1.2.2.1.3.1.1. Стоян
1.2.2.1.3.1.2. Дойчо

1.2.2.1.3.2. Вълю – Дука – Лазар – Дука – Стоян – Иван:
1.2.2.1.3.2.1. Калудка
1.2.2.1.3.2.2. Стоян

1.2.2.4. Вълю – Дука – Лазар – Йордан:
1.2.2.4.1. Лазар
1.2.2.4.2. Атанас
1.2.2.4.3. Зюмбюла
1.2.2.4.4. Мита
1.2.2.4.5. Рада
1.2.2.4.6. Мария
1.2.2.4.7. Алекса
1.2.2.4.8. Цона

1.2.2.4.1. Вълю – Дука – Лазар – Йордан – Лазар:
1.2.2.4.1.1. Йордан
1.2.2.4.1.2. Ивана
1.2.2.4.1.3. Коста
1.2.2.4.1.4. Дука – майор от БНА, съкратен от нея по политически причини.
1.2.2.4.1.5. Васил

1.2.2.4.1.3. Вълю –Дука – Лазар – Йордан – Лазар – Коста:
1.2.2.4.1.3.1. Недка
1.2.2.4.1.3.2. Лазар

1.2.2.4.1.5. Вълю – Дука – Лазар – Йордан – Лазар – Васил:
1.2.2.4.1.5.1. Лазар
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
1.3. Вълю – Стоян: Село Валя-Пержа, Тараклийски район, Молдова:
1.3.1. Димитър
1.3.2. ................
1.3.3. ..............

1.3.1. Вълю – Стоян – Димитър:
1.3.1.1. Атанас
1.3.1.2. Васил
1.3.1.3. ...........

1.3.1.2. Вълю – Стоян – Димитър - Васил:
1.3.1.2.1. Димитър – арестуван от НКВД; изчезнал по лагерите в 1940 г.; съпруга Агафия (Гана) от с. Главан, Одеска област,Украйна.
1.3.1.2.2. Константин – р. 1888 г.; разстрелян от НКВД през 1941 г. край гр. Перм.
1.3.1.2.3. Анна – арестувана от НКВД с шестте си деца, от които останали живи само две; тя и четирите й деца изчезнали безследно по лагерите.
1.3.1.2.4. Стефан – р. 1902 г.

1.3.1.2.1. Вълю – Стоян - Димитър – Васил – Димитър:
1.3.1.2.1.1. Ирина
1.3.1.2.1.2. Валя – р. 1918 г.
1.3.1.2.1.3. Анна – р. 1920 г.
1.3.1.2.1.4. Димитър – р. 1922 г.; арестуван от НКВД; живял и работил през периода 1940 до 1957 г. в с. Березино, Тарутински район, Украйна; починал през 1950 г. на 28 год. възраст; съпруга Евдокия.
1.3.1.2.1.5. Маша – р. 1925 г.
1.3.1.2.1.6. Ганка – р. 1929 г.

1.3.1.2.1.4. Вълю – Стоян – Димитър – Васил – Димитър - Димитър:
1.3.1.2.1.4.1. Степан – р. 1944 г. (дъщери Валя и Аня).
1.3.1.2.1.4.2. Маруся

1.3.1.2.2. Вълю – Стоян - Васил – Константин:
1.3.1.2.2.1. Валя
1.3.1.2.2.2. Ирина
1.3.1.2.2.3. Анна (Нюся)
1.3.1.2.2.4. Димитър

1.3.1.2.3. Вълю – Стоян - Димитър – Васил – Анна:
1.3.1.2.3.1. ...................
1.3.1.2.3.2. ...................
1.3.1.2.3.3. ...................
1.3.1.2.3.4. ...................
1.3.1.2.3.5. ...................
1.3.1.2.3.6. ...................

1.3.1.2.4. Вълю – Стоян - Димитър – Васил – Стефан:
1.3.1.2.4.1. Диана - р. 1943 г., (пенсионерка).
1.3.1.2.4.2. Евгений – проф., д-р х.н.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

1.4. Вълю – Дъщеря (Дончовица):
1.4.1. Ради
1.4.2. Драгол
1.4.3. Иван
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
1.5. Вълю – Дъщеря (Иванца Бъчварката):
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

БЕЛЕЖКИ:

1. Вълю: Роден около 1755 г.; вероятно се преселил в село Девне след 1800 г. от с. Чомлекьой, Ямболско. Чорбаджия (кмет) и защитник на селото. Като такъв, бил заплашен жестоко от турски военачалник и с цялото си семейство се преселил обратно в с. Чумлекьой около 1826 г. През м. Април 1830 г., при големия гьоч, фамилията му се вдигнала от там, преминала Балкана и на път за Бесарабия се отбила в с. Девне. След три денонощия престой, умуване и терзания, заедно с останалите си девненски роднини, и с цялото село Девне, се преселила на север от Дунава. По противоречиви данни Дядо Вълю е починал около 1830 г. в с. Чомлекьой; по пътя за Бесарабия или в Комрат.

1.2. Вълю - Дука: Той е роден около 1785 г. вероятно в с. Чомлекьой. С фамилията си, заедно и с други роднини - девненци и чумлекьойци, през 1830 г. се преселил в колония Чомлекiой (днес в Украйна), или в района около село Валя Пержа. Поради големи трудности – болести, студ, мор, неурожай, горчива питейна вода, нашествие от скакалци; от мъка по родния край и усилена турска пропаганда, турска помощ и турски пари за обратно връщане, след две-три години се разделил завинаги с брат си Стоян, който останал във или около село Валя Пержа, и се завърнал с цялата си фамилия в българско начело на керван от четири девненски и дванадесет ямболски фамилии с цел заселване в село Чумлекьой или в село Бояджик, Ямболско. Поради голямо изтощение, при преминаване през село Девне, след тежка и драматична кавга, тези шестнадесет семейства се отказали от село Чумлекьой или село Бояджик, разпрегнали талигите и останали завинаги в село Девне. Дука се настанил в бащината си къща.

Само фамилията на Стоян Митев - Крачола и малка група хора не останали в село Девне и със сетни сили се добрали до целта си – село Бояджик, Ямболско. Спомените на Стоян Митев – Крачола по преселението на кервана от района на село Бояджик и околните села, и връщането на част от тях от Бесарабия, били записани и съхранени в ямболския исторически музей, но за голямо съжаление същите останаха неоткрити ...

Ето някои от основните фамилии, които са възкресили село Девне: Дука Лазаров, Райко Георгиев, Танас Петров, Костадин Господинов – Курназа, Каню Вълев, Панайот Петров, Тончо Калакуцията, Дончо Драголов и др...

Село Девне предоставило на възродителите си срутени, изоставени къщички, хубава земя, лозя, градини, паша за животните, вода в изобилие, камъш, камъни и дървета за строежи, дивеч, риба, раци и охлюви за храна... Предоставило им и познатото, старо, турско робство... С одобрението на турските власти, Дука бил избран от съселяните си и дълги години бил чорбаджия и кмет на село Девне. По примера на баща си - Дядо Вълю, чрез даване на системни рушвети на турския аянин в Провадия, поддържал много добри отношения с него, а той от своя страна в критични моменти защитавал вакъфското, чисто българско село Девне. Нито един цивилен турчин, войник или офицер нямал правото да живее или да нощува в селото. Приел още много българи от ямболските села Чомлекьой, Бояджик, Гюбел и от други български населени места.

Освен, че е бил дългогодишен кмет на селото, Дука бил заможен селянин и ктитор на черквата в село Карахюсеин (Чернево), в която се служело на гръцки език. Венчавките и кръщенетата на девненци ставели в карахюсеинската черква, а погребенията - в девненските домове и в девненското гробище - от карахюсеински, гръцки поп. С белия си кон Дука отишъл в Габрово, довел от там първия за село Девне даскал Иван, хранил го и го държал в къщата си цяла година, за да може от него да се учи вечер, след като се върне уморен от къра, на четмо и писмо.

Дука излъгал гръцкия варненски владика, че девненци били гърци, че те много искали да си построят черква, за да опазят гръцкия си корен и език... Така, с благородна измама, той взел от владиката препоръчително писмо, с което по каналния, рушветчийски ред, издействал нужния берат-разрешение за построяване на черква в селото. (Роднини на Дядо Дука разказват, че той е ходил с белия си кон чак в Цариград за документа-разрешение и, че този документ бил иззет и погубен от девненски активисти на ОФ-властта след 9.09.1944 г. при обиск на бившия му дом). Организирал събирането на средства, материали и хора, и построил втората в сегашната варненска област българска черква. Черквата била осветена от месемвриийския митрополит Григорий през 1844 г. Тя била вкопана в земята съобразно тогавашните турски изисквания, а гръцките църковни велможи си мислели, че са създали още едно огнище на гръцката религия. Уви! Надхитрил ги девненският Дука. Девне станало огнище на българщината и борбата за самостойна българска черква.

На следващата година, пак по настояване на Дука, в черковния двор било създадено и българско училище – третото такова в района на сегашната варненска област. В следващите години било създадено и женско отделение в училището. За сведение, в град Варна българско училище било създадено цели шестнайсет години след девненското, в което през това време стотици девненски, а и от много други места, български деца се ограмотили и прогледнали към света на човешкото познание.

Дядо Дука заедно с Чорбаджи Атанас от село Хадърджа (с. Николаевка) и още много други български просветени патриоти, взел дейно участие в борбата за независима, българска черква. Той се грижел за девненската черква до дълбоки старини и все е повтарял на девненските си съселяни, че га да е, нас Дядо Иван ще ни освободи от турците.

Не дочакал свободата, през месец Януари 1875 година, Дядо Дука предал богу дух.

Бившият девненски ученик и виден български писател Илия Рашков Блъсков, е оставил едно прекрасно животоописание на Дядо Дука, което по значение е един златен документ за девненската и българската история. Той го публикувал в книжжката си „Зюмбюл цвете”, издадена от издателство „Наставникъ” през 1882 година.

Днес земеделската кооперация в село Николаевка носи името на Чорбаджи Атанас, а в град Девня все още не е осъществено предложението за заслуженото наименуване на площада пред НЧ „Просвета” на името на Дядо Дука.

1.3. Вълю – Стоян: Син на Вълю; разделел се с цялата си фамилия и останал завинаги в Молдова; положил началото на големия Стоянов род в село Валя-Пержа. В Девня има запазено предание, че преди преселването си, Стоян убил един турчин и връщането му от Бесарабия в българско било крайно опасно за него и семейството му.

1.3.1.2.1.4.1. Степан: Действителен роднина на девненските потомци на Дядо Дука.. Степан е роден . през 1944 година в село Березино, Тарутински район, Украйна. Както стана ясно по-горе, баща му Димитър е бил принудително заселен в това село през 1940 година и семействотомуе живяло и работило там до 1957 година.

Къщата на баща му Димитър във Валя Пержей е била иззета. През 1992 година тя е била върната на Степан. Много години къщата е била ползвана, като: Управление на колхоза;Начално училище;Квартира за руски учители;Детска градина.

Според Степан семейството му не е в роднински връзки с рода на д-р Афанасий Иванов Глигоров Танасов Динков. Тези две фамилии са в отношение кръстници-кумци.

1.2.2. Вълю – Дука – Лазар: Той се родил в село Девне през 1838 г. Син е на Чорбаджи Дука Вълюв - възродителя на Девня след Руско-турската война от 1828-1829 г. По занятие бил земеделец и мелничар. Член на цанковисткото течение на Либералната партия (от 1899 г. Прогресивно-либерална). Народен представител от Провадийска околия, Варненска губерния (окръг) във II Обикновено Народно събрание (ОНС) (23.03.1880 г. - 18.12.1880 г.), III ОНС (10.12.1882 г. - 25.12.1883 г.), IV ОНС (27.06.1884 г. - 06.09.1886 г.), III Велико Народно събрание (19.10.1886 г. - 03.08.1887 г.), VII ОНС (15.10.1893 г. - 21.12.1893 г.), VIII ОНС (15.10.1894 г. - 04.02.1896 г.), X ОНС (16.05.1899 г. - 29. 11. 1900 г.), XII ОНС (22.04.1902 г. - 31.03.1903 г.). Член на Варненския окръжен съвет (1884-1885 г.), член на комисия от Провадийска околия по изплащане на реквизициите от времето на Сръбско-българската война (1886 г.). Председател на Варненския окръжен съвет (1894-1895 г.). На конференцията - събор в село Балaджа (Стожер) (21 март 1899 г.) бил избран за член на окръжния земеделски комитет от Провадийска околия. Дописен член на Варненското археологическо дружество (1906-1907 г.). Починал в Девня на 27 май 1907 г.

* Сведенията за Лазар Дуков Вълюв са цитирани от книгата: Анастас Ангелов "Девня - страници от историята", Русе, 2001.

**Гробът на първия в българската история девненски народен представител Лазар Дуков беше изровен и осквернен до дъно от местни вандали през м. Декември 2007 г. точно на 100 – годишнината от смъртта му. Това беше и засега си остава един незапомнен в историята на Девня позорен факт.

1.3.1.2.4. Инж.Стефан Василев Димитров Стоянов Вълюв: (Роден на 01.01.1902 г. в с. Валя -Пержа, починал през 1989 г.):

Посочените по-долу данни са извлечени от представения и надлежно заверен документ-извадка от метрическата книга , част първа, за родените в село Валя-Пержа през 1902 г. Документът е подписан от Свещенник Петръ Поповичъ и Псаломщикъ Игнатий Савицкий на 7.05.1913 г. и подпечатан с печата на Светата Николаевска църква на село Валя- Пержа, 3-ти окръг на Бендерски уезд и е изведен под номер 30.

Документът ми беше любезно предоставен от г-жа инж. Диана Стефанова Стоянова (1.3.1.2.4.1.) , дъщеря на Стефан Василев Димитров Стоянов Вълюв) при посещението й по моя покана в гр. Девня на 12.08.2007 г. Ето съдържанието му:
1. Ден и месец на раждане: 01.01.1902 г.
2. Ден и месец на кръщение: 7.05.1913 г.
3. Име: Стефанъ.
4. Баща и майка – първобрачни, православни, законни съпрузи:
- Василий Димитрiев Стоянов, поселенник в с. Валя-Пержа.
- Ирина Константиновна.
5. Кръстник (Восприемникъ) – Стефанъ Георгиевъ Кустура, поселенник от село Чумлекiой.
6. Таинството на кръщаването е извършено от Свещенникъ Петръ Поповъ и Псаломщикъ Павел Лекой.

Стефан Стоянов бил незаконно взет войник в румънската армия, от която той избягал и дошъл в България.

Завършил в София руска гимназия с много висок успех.

На 28.07.1930 г. получил диплома за инженер-строител от Гентския университет на Кралство Белгия. Работл в белгийска корабостроителница до окупирането на Западна Европа от хитлеристките войски. Бил прогонен от германците по общия ред поради опасения от евентуално негово сътрудничество със съветското разузнаване.

Не се върнал в Молдова, която тогава влизала в състава на Съветския съюз, а избрал да живее и работи в своята прародина -Царство България, като инженер-строител във варненското корабостроене.

Стана ясно, че той присъствал в Девня при тържественото откриване на Содов завод „Карл Маркс”. По това време работел като строителен инженер в корабостроителния завод във Варна. Оженил се за варненка. Родили му се две деца. После семейно се преселил в СССР.

И в Народна Република България, и в Украинската съветска социалистическа република, инж. Стефан Стоянов се ползвал с авторитета на много добър човек и специалист, но носел ТЕЖКОТО И ГОРЧИВО КЛЕЙМО НА ”ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВО ЗАСЕГНАТО ОТ МЕРОПРИЯТИЯТА НА СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ”.

Посетил своите роднини в Девня преди около тридесет години. Направил родословното дърво на Дядо Стоян от Молдова и в Девня, заедно с роднините си, го „стиковал” със същото на брат му Дядо Дука. По признание на дъщеря му инж. Диана Стефанова Стоянова, той винаги повтарял на децата си: „Запомнете! Моят род е от Девня!... Запомнете... ние сме от Девня”...

Оставил своя адрес в на Васил Лазаров Йорданов. Този адрес беше намерен и ми предоставен от Лазар Василев Лазаров (1.2.2.4.1.5.1.) през лятото на 2007 година. Така стана възможна поканата за посещението на инж. Диана Стоянова в Девняи по-нататъшното ни свързване със село Валя Пержей.


ИЗВОДИ:

1. Фактът, че прадядото на Стефан се казва Стоян, потвърждава твърдението на девненци и на идвалите преди около 30 години при роднините си в Девня (инж. Стефан Стоянов и неговия роднина от Одеса Димитър Константинов ), че братът на дядо Дука се е казвал Стоян и че не се е върнал, а е останал в Бесарабия.

2. Напълно се потвърждава вероятната историческа връзка между:
а) с. Чумлекьой (дн. с. Ботево), Ямболско.
б) с. Чумлекiой, Украйна (никак не е случайно, че родителите Васил и Ирина са поканили за кръстник на четвъртото си дете Стефанъ Георгиевъ Кустура, който е от село Чумлекiой; нещо повече – кръстили момчето на името на кръстника Стефан).
в) с. ВаляПержа, Молдова.
г) с. Девне ( гр. Девня), Варненска област.

3. Оценявайки историческата роля на Дядо Дука за възраждането на село Девне, макар и с голямо закъснение, ще бъде съвсем логично и справедливо площадът в квартал „Девня-1” да се наименува на неговото име.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

За оказаната ми през годините помощ дължа голяма благодарност:

1. На десетките потомци от девненския род Дукоолар, с които провеждах многобройни и продължителни разговори.

2. На г-жа инж. Диана Стефанова Василева Димитрова Стоянова Стоянова Вълюва от гр. Херсон, Република Украйна.

3. На г-н Лазар Василев Лазаров Йорданов Лазаров Дуков Вълюв от гр. Девня, който ми даде много имена от рода Дукоолар, разказа ми интересни семейни и родови предания и най-важното – предостави ми адреса на инж. Стефан Василев Димитров Стоянов Вълюв в гр. Херсон, с което отвори възможността да се открие къде са се заселили част от девненци през 1830 г.

4. На г-жа Анна Малешкова, на г-н Димитър Димов (посмъртно) и на г-н д-р Никола Куртев – примар на село Валя-Пержей - съавтори на книгата „Валя Пержей”.

5. На г-н Васил Иванов, на г-н Стойчо Кръстев, на г-жа Валя Йовчева и особено на г-н Иван Бочуков за оказаната ми действена организационна и финансова помощ по посрещането на инж. Диана Стоянова и на делегацията на село Валя Пержей начело с примара на селото г-н д-р Никола Куртев.

6. На съпругата ми Румяна, която изтърпя стоически моите над двадесет годишни непрестанни търсения за историята на село Девне чрез историята на рода Дукоолар в библиотеки, разговори с хора, безкрайно ровене в интернет и най-после – чрез посещението ми в Молдова от 19 до 22 май 2008 година заедно с инж. Стоян Иванов Стоянов Дуков Лазаров Дуков Вълев (1.2.2.1.3.2.2.).

Настоящото проучване все още не е и никога не може да стане пълно, неоспоримо и окончателно. В него сигурно има много недостатъци и неточности , които ще бъдат отстранени при възможност и помощ. Работата ми по този материал продължава.

Моля читателите най-напред да помогнат за изправянето на грешките, пропуските и неточностите в материала, каквито несъмнено има, и чак след това да ме рецензират и съдят, и то не как да е, а снизходително!...

10.06.2008 г. инж. Драгия Драгиев
Гр. Девня