автор: drowzee

Скимтят думите под ледената обвивка на замръзналите мисли
Жужене от обич, вряла надежда.
Безнадежност изплакана се разлива в мъртви спомени.
Кипи кръвта в артериите, а вените се пукат от въздух.
Едно тяло с красива обвивка,
С органи раздрани от липса – човешка.
Прости мисли в сложен ум
с бръснач режат мускулни влакна.
От усмивката се плюе кръв.
Сълзите са за вкъщи.
От кладенци с лава се мие лицето.
21 грама. Толкова ли беше?
21 пищящи нервни окончания.
21 пулса в секунда.
21 мечти.
21 невъзможности.
А тя не спира горката.
Да дращи подкожно, туптяща от болка.
Не иска това тяло,
Боли я в него- така ничия е, така слаба е.
Ще го разкъса, ще го изгори! Защо й е?!
Или нека си живее без нея – красиво и празно.
С перфектния маникюр,
под който се съсирва кръвта на умрелите вече страсти.
С перфектната кожа,
под която има тлеещи угарки плът от копнежи.
С перфектните устни,
зад които падат зъби от самота.
С 21 грама по-малко.
Без любов.