автор: arty_divine

Братя Кип


„ -Какво си мислите сега, че съм жестока и безсърдечна,
а може би и подла? Какво? Обичате ли ме още,
или вече ме мразите? Тук е камшикът...”

„Венера в кожи” , Леополд фон Захер Мазох

Монополната частица беше като кацата на данаидите - гълташе, гълташе без да се насити. Тя смучеше маса и енергия като парижка шантонерка без да спира и от това вакумът ставаше все по-голям. Той приличаше на огромен сапунен мехур, лепнал се като с пъпна връв за нашата вселена. Там вътре в „мехура” нищо не беше както трябва-нито времето, нито пространството... нито жените! Като че ли това място бе създадено да бъде резиденция на самия Дявол. Дали не беше и самият Ад! Странно, някои хора, особено физиците наричаха всичко това „полето на Хиггс”...
“А Хиггс, трябва да е бил голям шегаджия за да измисли подобна щуротия и това да му се размине... Еринис го приложи на практика и не му се размина!”
”Мехурът” ставаше все по-голям и по-голям... ТАК-ТАК-ТАК...а „пъпната връв” все по-тънка и по-тънка...ТАК-ТАК-ТАК... Накрая тя заприлича на конец, скъса се и „мехурът” изчезна от битието. Сякаш с него от нашия свят си отидоха и всички лошотии...ТАК-ТАК-ТАК...


...- Господин Еринис!...ТАК-ТАК-ТАК...Господин Еринис!...- съдията блъскаше с дървеното чукче по банката. - ГОСПОДИН ЕРИНИС!!!...
- Аааа?... - Георгиос Еринис стреснато се размърда. Пак беше заспал. Ужас! И този път върху скамейката в съдебната зала! Ужас!
- ГОСПОДИН ЕРИНИС, ЗА БОГА СЪБУДЕТЕ СЕ! - съдият бе станал морав от гняв. От силните удари със съдийския чук по банката перуката му бе се свлякла назад по запотеното теме. Приличаше на будистки монах в заточение...
- Аз съм буден Ваша чест! - Георгиос Еринис наистина вече бе се събудил, но изглеждаше все още твърде неадекватен. – Но в една друга реалност... – промърмори той. Крадешком прокара ръка към чатала си, усети че е сух и това го успокои. Слава богу!
- След като сте буден, отговорете на въпроса! – съдията размърда костеливият си показалец към прокурора, беше задушно... имаше авария и климатиците не работеха. - Моля задайте отново въпроса.
- Къде е съпругата ви Егера Еринис?
Георгиос Еринис повдигна неразбиращо рамене и идиотски се ухили:
- Нямам ни най-малка представа Ваша чест!...- но като видя строгото лице отсреща направи опит да изглежда по-замислен. После се сети нещо и отвърна окуражено: -Но може и да е в ПОЛЕТО НА ХИГГС!...
“Но се надявам да гори в Ада, кучка проклета...!”
Прокурорът се намръщи. Знаеше, че делото навлезе отдавна в зоната на абсурда, но продължаваше да играе по правилата. Имаше какво да загуби, все още... Той попи потта по врата си с вече мократа си кърпичка.
- Разкажете ниповече за това поле, господин Еринис!
- Моля?
- Разкажете ни за това поле, където смятате, че жена ви се намира сега!
- Добре. Както пожелаете. – Ерингс въздъхна. Знаеше какво мисли съдията за него в този момент. Знаеше какво мислят и съдебните заседатели. За прокурора не му пукаше... на него това му беше работата. Въздъхна отново и продължи - Аз създадох в домашни условия "индуктор на полето на Хиггс" или казано с други думи – “генератор на мултиквантова вселена”. Занимавам се с приложна физика още от дете, това ми е хоби, страст по-точно...
Прокурорът го следеше с изпиващ поглед, проклет чакал... – мислеше си Еринис. - Да можехме да си разменим местата...
- Разработих метод за изолиране на монополеви частици. – продължи Ерингс. - Към тях, ако се пробавят маса и енергия, започват да се разширяват, разширяват в резултат на което се генерира изкуствен вакуум, в който има квантови флуктуации, които пък водят до изкривяване на време-пространствената тъкан и до много различни физични закони в това поле...
Прокурорът гледаше глуповато. Съдията се прозяваше. Някои от съдебните заседатели клатеха глава...
- Можете да си го представите като сапунен мехур. – Ерингс реши да довърши разказа, каквото и да му костваше това. Не че имаше какво повече да загуби... - До един момент мехура е малък, но после се уголемява и накрая се откъсва. Новата вселена се откъсва с прекъсването на "пъпната връв" и от наша перспектива този процес изглежда като затварянето на черна дупка. След това когато се прекъсне абсолютно връзката между двете вселени ние вече не знаем нищо за тази нова вселена. Тя продължава да си съществъва независимо на нашата - с абсолютно нови физични закони - като например много по-големи нива на гравитация, електромагнетизъм и т.н.
Съдията гледаше начумерено. Беше изпружил устните си напред и дори не смееше да ги оближе.
- Ъъхм, и вие смятате, че жена Ви се намира извън пределите на нашета вселена? Че тя се рее някаде там в друга вселена, извън пределите на нашата собствена. – рече прокурорът.
- Е, чак рее...
- И че няма как да се върне отново при нас?
- Не мисля...
- Също така смятате, че сте я пратили умишлено там?
- Не, напротив. Тя сама задейства индуктора на полето на Хиггс. Аз се прибрах по-късно тази вечер.
- Как може да бъдете сигурен? Тя беше ли оставила някакви следи?
- Да, беше.
- Какви?
- Беше поставила печат върху кутията и беше включила щепсела в контакта...
Някой в тълпата се изкиска.
- Искате да кажете, че жена ви доброволно се се натикала в новата вселена?
- Жена ми не знаеше за какво служи тази кутия. Тя никога не стъпваше в мазето. Смяташе, че има плъхове...
- И внезапно е решила, да слезе и да влезе в полето на Хикс...
- Хиггс.
- ...полето на Хиггс и по този нзчин да предостави всички придобити след брака блага във ваша полза, въпреки плъховете, от които очевидно се е страхувала!
- Възразявам! Подвежда обвиняемият!
- Възраженеието не се приема. – рече оттегчено съдията.
Еринис въздъхна отново. Потта беше избила на едри какпи върху челото му... Нещо вътре в него избухна и скъса бента който крепеше и малкото му останало самообладание. Гореща кръв нахлу в лицето му.
- Жена ми желаеше да придобие ВСИЧКО! Тя беше алчна и зла кучка, колкото и красива да изглеждаше в дрехите и грима, които купуваше с моята заплата. И няма плъх на тоя свят, който да я откаже да смъкне последната риза от гърба ми...
Съдията вече блъскаше с чукчето!
- ...жена ми беше любопитна, свадлива кучка, която би преспала с дявола, ако й купи нови обувки... – настояваше да се доизкаже Еринис.
- Господин Еринис! Престанете веднага с цинизмите!
- Вие не познавате жена ми! – ухили се Еринис. – Тя би преспала дори и с вас!
- КАКВО!?! ПОДИГРАВАТЕ ЛИ МИ СЕ!!! - лицето на съдията за миг почервеня.
- Не-е-е... ни най-малко ваша чест... – рече Георгиос Еринис. Освен, ако истината ви притеснява, мислех си че за това сме се събрали тук...
Съдията зяпна.
- Пиете ли господин Еринис! – рече той когато си повъзвърна замобладанието.
- Мо-о-оля?
- ЗЛОУПОТРЕБЯВАТЕ ЛИ НАПОСЛЕДЪК С АЛКОХОЛ?
- Вие с какво бихте злоупотребили на мое място?
- Зададох ви въпрос.
- А аз мислех, че водим светски разговор!
Някой в тълпата отново се изкиска.
- КАКВА Е ТАЗИ МИРИЗМА, КОЯТО СЕ НОСИ ОТ ВАС, ГОСПОДИН ЕРИНИС?
- На какво Ви мирише Ваша чест?...
- НА НА ЗАТВОР ГОСПОДИН ЕРИНГС. МИРИШЕ МИ НА ЗАТВОР! ДОЖИВОТЕН... - и жесток удар с чука върху банката,който сякаш искаше да разбие на парчета цялата космогония. - ПРЕКРАТЯВАМ ЗАСЕДАНИЕТО! ПРЕКРАТЯВАМ ТОЗИ ВАНДАЛИЗЪМ!


Гери беше красива, повечето мъже в плодовита възраст биха добавили “дяволски красива”! Големи цици (Естествени? Да бе да!), дълги бедра, които широкото деколте и къса пола едва прикриваха. Имаше маджарски произход и това привнасяше допълнителна екзотика към картината. Беше родена в Унгария, в град Егер и за това родителите й я кръстили Егера. Излъчваше ослепителен сексапил. Бързаше. Дори, когато се суетеше не се разделяше с това си качество. Луцифер определено имаше пръст в тая работа... ако не и нещо повече. А по нрав се сродяваше с питбулите... каквото докопаше не го изпускаше! И с това си качество не се разделяше никога.
Госпожа Егера/Гери/ Еринис бързаше така, както никога досега в живота си не бе бързала. Може би от това зависеше и бъдещият й живот?... Стоеше пред входната врата на еднофамилната им къща на „Дю Гол” авеню 31 и се мъчеше с една ръка да намери ключовете в бъркотията на дамската си чанта, защото с другата здраво стискаше големия личен печат, който бе платила преди половин час. Експресна поръчка! От стискакане червеното мастило бе избило по дланта й като някаква грозна и безформена рана. Съдията бе казал, че след развода, делото за подялба на общата имуществена собственост няма да включва личните вещи на всеки от съпрузите.
За това беше печатът с нейното име (никой не твърдеше, че Егера бе умна...). Сега щеше да го наблъска по всички мебели. И по всичко, което й се изпречеше в къщата! То щеше вече да е нейно! Само по-скоро да влезеше... По-скоро, защото онзи рапан, съпругът й Георгиос Еринис можеше да се усети и да я изпревари.
“Ха-ха, как ли пък не! Такъв печт ще му забия... – мислеше си тя. – Право върху челото. Върху косматите шишарки дето му стърчат под рогата... ха-хихи...”
Докато ровеше, от чантичката й изпаднаха кутийка сенки, копринени дамски вагинални тампони, руж, маточна спирала, контрацептивни таблетки, презервативи (с аромат на ягода, оребрени за по-голямо удоволствие) очна линия, огнено на цвят червило, диамантена пиличка за нокти, тефтерче само с телефони на мъжки имена... маркова стока! Това ровене много я изнерви. Накрая изсипа безцеремонно цялата чантичка пред прага и така веднага откри ключовете. С треперещите си пръсти едва на петия път улучи ключалката и като торнадо връхлетя в къщата. Първото, което й попадна насреща беше големия семеен портрет, метър и петдесет на два от сватбата им с „плазмодия” Георгиос Еринис. Благоверният Дердьо /или Георгиос-само че на унгарски!/ получи веднага червено мастилено петно между очите, на което пишеше:

Е Г Е Р А

Е Р И Н И С

Така с червения кръг върху лицето, младоженецът „Дердьо” Еринис вече приличаше на застрелян от упор в челото чеченец. Сякаш се беше самоубил от отчаяние... Прасна един върху секцията, телевизора, после премина в кухнята. После се върна пак в хола и изтрещя един печат върху устата на Дердьо, за да млъкне проклетия глупак, веднъж за винаги!

След около половин час всичко в къщата получи червения печат на Гери. Дали нещо не бе останало неподпечатано? Уморена тя приседна на канапето в гостната и разбърка кашата в главата си. Тогава се сети за мазето на Георгиос. Неговата Светая светих! Никога не влизаше там – беше под достойнството й. Мъжът й се занимаваше във вонящата на мухъл маза вече дванадесет години с някакви физически опити, който НЕ носеха пари.
Той беше банкер/за това бе е омъжила за него!/, макар и треторазреден. С това трябваше да се занимава, с банката, да напредва, да се хареса на шефа си... да стане мениджър, шеф на клон... ДА ВЗЕМА ГОЛЯМА ЗАПЛАТА! А не да си губи мислите, времето и силите с тези простотии. На унгарски Георгиос беше Дердьо! Сега предпочиташе вече да го нарича „муньо”!/...
Уморена от бързането Гери се завлече надолу по скърчащите стълби към душното избено помещение. Ключовете бяха у нея. Съдията временно бе й ги присъдил всичките, от цялата къща. Отключи набъбналата от влага врата и запали осветлението. Мръсната нисковатова крушка едва разпръсна сумрака на тясното като кенеф помещение. Наоколо цареше пълен безпорядък и книги. Много книги! От тези книги Георгиос не стана по-умен и по-практичен, ами дори затъпя. Щеше да се върне с малко спирт и да ги подпали всичките...Само дано не забравеше! Веднага след като официално добие право върху тях. Щеше да ги залее и да им палне клечицата, и една цигарка щеше да припали също, и да ги гледа как горят... догарят като залеза на скапаният й семеен живот!
В центърът на мазата, на пода стоеше голяма тенекиена ракла. На единият й ъгъл, върху ръждясалия метал с печатни букви беше набит надпис – ИНДУКТОР НА ПОЛЕТО НА ХИГГС.
Гери не знаеше какво значи това и за какво служи тази вехта бракма. Поредната щуротия, много ясно! Какво друго може да се роди в главата на тиква?! От единя край на раклата като удушен смок върху мокрия под бе се проточил дълъг кабел. Щепселът му се въргаляше невключен до контакта... Цялото това чудо приличаше на стар, очукан фризер. Пак някакви простотии! Дердьо – кралят на физкултурата, която той така гордо наричаше ФИЗИКА! Какво искаш от такъв наивен глупак – само глупости! Червеният печат „Егера Еринис” заличи завинаги „Индуктор на полето на Хиггс”. Обърна се отегчена до смърт, че не е намерила нищо ценно и тръгна да си ходи, но се спря. Нещо я загложди отвътре. Ами какво има в тази ракла? Може да е нещо ценно! Може ли? Някакви пари, които той тайно е събирал от нея през тези години съвместен съпружески живот.
Отиде до раклата и се помъчи да вдигне капака й, но от този опит няколко нокъта от червения й маникюра останаха между металните листи. Ето това вече страшно я ядоса. Кръвта се надигна към лебедовата и шия и започна да пулсира лудо по каротидната й артерия като някакъв огромен побеснял земен червей. Започна да рита и да блъска с юмруци проклетата ракла. Когато се успокои се сети, че може би има по-лесен и логичен начин да се отвори. Включи щепсела в контакта. И тогава не стана кой знае какво, просто кутията се разбръмча. Бръмча така около минута като заблуден майски бръмбър.

После дойде страшното...

Раклата започна да се издува, разтресе се, бръмченето се извиси в горните тонове на октавата, нисковатовата крушка съвсем избледня... Капакът нараклата внезапно се отвори навън с дрънчене, повърхността на сапунен мехур се надигна като морска вълна и се протегна неумолимо напред, а във вътрешността на мехура... там беше мрак... черен и бездънен. Но Гери не го виждаше. Беше пикрила очите си с ръце.
Егера не успя дори да извика. А може би се бе опитала, но от устата й не излезе и стон. Вакумът я погълна както огромна бездънна пещ голяма тава агнешко. Лицето й се опъна за части от секундата, изтъня, заприлича на пергамент, целият този грим се посипа като сив прах от напуканата й кожа, и когато премина през бариерата вече бе стара като нощта.
Егера отиде на място където никой човек преди нея не беше стъпвал, вероятно нямаше и да стъпи.
Тя премина във вечността.
Връзката се прекъсна.
Вратата се затвори.
Бръмченето спря. Както й електричеството...


Тя пак се появи неочаквано-сякаш от нищото. Страшна жена! Беше облечена само в някаква полупрозрачна роба през тъканта, на която прозираха огромните й, стегнати гърди, заоблените й бедра... Георгиос усети странна топлина в чатала си. Погледът му се отмести от черния й венерин хълм нагоре към главата й. А тя беше страшна! Разбъркани, настръхнали змии вместо коси едва прикриваха ужасното лице и очите, хвърлящи огнени искри. Зъбите й, не само кучешките бяха по-остри и от тези на вампир. Дългият, раздвоен език се стрелкаше напред-назад в разкривената й уста, от която капеше кръв. В едната си ръка жената държеше запалена факла, в другата свистящ бич...
„Дердьо дай ми всичко!”- повтаряше като хипнотизатор чудовището и приближаваше.
Георгиос Еринис усети огъня на факлата в чатала си и почувства как нещо горещо плъзва надолу по краката му. Дали пак не се беше?... Събуди се целият треперещ. Отново се беше подмокрил... Беше бяла слизеста течност все още излизаше на пресекулти от твърдият му като стомана член. Беше зашеметен. Този сън го сънуваше почти всяка нощ, откакто Егера подаде молбата за развод и го изгони от общото им жилище. Не можеше да свикне с кошмара, че Гери ще му отнеме всичко! Кошмар, да но поне еротичен! Беше плувнал в пот. Не беше правил секс с жена си от две години...
Георгиос Еринис се надигна немощно в койката. Светлините бяха угасени още в десет часа, от нечия килия малко по-надолу по коридора се чуваше хлипане. Георгиос избърса потта от челото си, беше съсипан от поредното си нощно видение. Още не можеше да се ориентира нито във времето, нито в пространството. По навик погледна надясно, но Егера я нямаше в леглото. Да,слава Богу- тя беше далеко! Започна да опипва пода за бутилката Джак Даниелс, която обикновено оствяше до кревата. Бутилка нямаше. Надежда нямаше! Бяха минали три седмици от тридесетгодишната му присъда. Гери я намаше...
Георгиос изпъшка тежко като умиращ вулкан и попипа с длан трите тънки белега на лявата си буза. Спомен от Гери! При последния си хистеричен пристъп Егера бе се опитала да му извади очите с лакирания си маникюр. Тогава се скри в мазето. Тя го последва... Голяма грешка! Тогава Егера за първи път се срещна с раклата, в която бе поместен индуктора на полето на Хиггс. ДА, ВЕЛИКОТО ПОЛЕ НА ХИГГС! Теорията реализирана на практика!
Георгиос Еринис все още не знаеше, че наскоро Гери бе имала и втора среща с това поле... Нямаше как да знае, треперещ, облян в собствената си сперма и леденостудена пот. Май беше и повръщал...
Наистина, онази нощ циркът стана голям. Оооо,никога нямаше да го забрави – жена му с очи, които щяха да излязат от орбитите, нокти като на чакал и коса разбъркана с пепел и отрова от пепелянка. Писъците! Някой беше набрал спешният телефон. И полицаите естествено намериха Егера припаднала в мазето. Разбира се вечните й театрални припадъци, но тъпите ченгета не знаеха въобще за съществуването им. Щракнаха му бързо белезниците и го поведоха към местния участък. После съдията го пусна под гаранция, а Егера подаде молба за развод. Много добре си беше изиграла картите! Сега като се замисляше всъщност това, което се бе случило онази нощ бе станало по много добре планиран сценарий от нея-домашно насилие-развод-придобиване на всичко от брака след развода. А никой от квартала нямаше да свидетелства в негова полза-нали го смятаха за абсолютен мухъл и импотентен нещастник! А Гери... Тя беше звездата на шоуто! Винаги е била!

Георгиос Еринис, увесил нос вървеше към пералното помещение, но краката му го водеха в друга посока. Беше изпаднал в едно от онези свои състояния на транс, когато никой и нищо, освен неговите собствени мисли не го интересуваше. Не виждаше другите затворници пред себе си и току се блъснеше в някой от тях. Кога ли щеше да си плати за това? Скоро, Георгиос... имаше вече обожатели, не толкова тайни. Но в главата на Георгиус друга музика се лееше...

Имало една много красива жена... Тази история, стара като света беше я слушал от баба си в детството на един от гръцките острови в Егейско море. Историята май много приличаше на тази за Ева, но беше по-стара. Всъщност тази жена била първата смъртна жена. Казвала се Пандора или „надарена от всички” богове. За да отмъсти на хората, защото Прометей им дал огъня, Зевс пратил красавицата на земята с кутия в ръцете, в която били събрани всички злини, болести и страдания. И понеже тя била не само много красива, но и много любопитна, отворила кутията и оттогава цялото зло плъзнало по земята и така до наши дни... Хората не я убили за това, което направила, защото била много красива. Афродита била вдъхнала в лицето й чар и съблазън. Хермес я дарил с нежен глас, хитрост и коварство...
Георгиос се замисли. А с какво бяха я дарили ериниите - богините на отмъщението и лудостта? Блъскаше си главата да си спомни имената на тези ужасни богини със змии в косите, факли и камшици в ръцете, които така често сънуваше. Едната се казваше Алекто, другата-Тисифона. А третата... Как се казваше третата ериния? По дяволите, как се казваше...?!
Георгиос Еринис стоеше пред големият съндък с прах за пране и измъчваше до болка съзнанието си - „Как се казваше третата ериния?”. Георгиос загреба с тенекиената кутия от съндъка и го разтръска за да улегне праха. Затвори очи. Този път видението го запрати назад във времето, в последния ден когато беше в техния апартамент.

Вратата на мазата бе отворена и крушката на тавана светеше. Разпилени по пода се въргаляха книгите му. По страниците им имаше кални следи от дамски токчета, но това пак не му направи кой знае какво впечатление. И индукторът на полето на Хигс си стоеше пак там в мазата макар и жестоко очукан. Георгиос приближи към него. В единия му ъгъл се червенееше надпис:
Е Г Е Р А

Е РИ Н И С

Георгиос си представи за сетен път как Гери бива засмукана в огромния „мехур” на полето на Хиггс и „мехурът”, откъсвайки се от нашата вселена я отнася в неизвестността. Тогава се сети за името на еринията. Казваше се Мегера. Да точно така-Мегера!
Георгиос отвори червилото на Гери и допълни с него надписа върху металната ракла. Получи се:
М Е Г Е Р А

Е Р И Н И С

Георгиос легна върху ракла с праха за пране и веднага заспа. От доста време не бе спал така спокойно, без да сънува нищо. Не бяха минали и пет минути, когато една голяма космата ръка се стовари върху гърбът му. Беше време на Георгиос да се върне към реалността.

Георгиус риташе камъни в пепелта с оръфаните си обувки, когато дойде надзирателят и му съобщи, че има посетител. Замъкна го през тесният коридор, покрай решетките на пералното, където обикновено прекарваше по-голямата част от деня си, миризмата на белина и на спарено бельо вече не му правеха впечатление. Излязоха през една голяма метална врата, минаха покрай стаята на часовия, покрай вратата на директора и се озоваха в помещението за свиждане. За първи път!

- Петнадесет минути! – предупреди го надзирателят и го бутна напред с лакът.
Георгиус смутено пристъпи напред. Огледа се. Не видя познати лица. Обърна се към надзирателя и той му посочи с пръст – там в дъното стоеше човек в костюм. Надзирателя кимна с глава.
Георгиус затътри крака натам, очите му шареха върху посетителя, опитваха се да открият някакъв издайнически белег, нещо което да разкрие самоличността на новодошлия. Хубав костюм, Хюго Босс, някога и той имаше такъв... Гери го беше мъкнала на някакъв бал, беше в началото.
Посетителят се изправи. Подаде ръката си. Георгиус се изплаши, притеснено надникна през рамо - на надзирателят това сякаш не му правеше впечатление. Георгиус вяло отвърна на ръкостоткането.
- Господин Еринис имам пълните правомощия да ви измъкна от този затвор още днес и да ви отведа в най-модерно обзаведената лаборатория за екдперимантална физика в света. – рече Хюго Босс.
Георгиус примигна. Новодошлият се усмихна.
- А сега, нека поговорим за индуктора на полето на Хиггс...


„Няма по-голямо зло от лоша жена...”
Еврипид /5 в.пр.н.е/



Мегера- 1.В гръцката митология-една от трити еринии,олицетворение на завистта и
омразата;фурия/лат./
2.Прен.Зла,свадлива жена.



май-юни 2008г./гр.Русе/
юни 2008 г. /гр. Йовил, Великобитания/