автор: bon_bon

/ИСТИНИ ОТ ЖИВОТА НА АПОСТОЛА/

През студената декемврийска вечер по Игнажден Дона Малина бързо стъпва по неравната улица към самотната си къща. Беше ходила на църква, а после се отби да занесе мехлем за церене на рани на една лежаща в немощ жена.
През кръпките на кожуха и се промушваше ледения вятър и тя учести стъпките си. Още не беше залостила външната врата и пред нея изникна непознат човек.
- Какво има, за помощ ли идваш, кой си ти? - изненада се жената.
-Аз съм стрино Донке, търговецът от Аджар.
Тя си спомни за тримата търговци на шаяка, който им продаде на панаира пред Троянския манастир и после нощуваха в дома и.
- Ами влизай, сам ли си?
- Сам съм, мога ли да нощувам тая нощ тука?
- Влизай, влизай и аз имам син, кой знае къде е сега. Нямам хабер от него повече от година. Ще те приютя.
- Къде е той?
- Замина на гурбет във Влашко. Уж по печалба отиде при Евлоги Георгиев. Може да си чул за него. Той е от Карлово, родеем се с него. Дано е жив и здрав! Че тук какво да прави? Откакто обраха хазната на Арабаконак тук никак не е спокойно. Човек се страхува да се покаже на улицата.Уж заловили комитата, а още пълзят турци навсякъде.
Дона слага набързо софрата - начупва хляб, сланина и печена тиква.Без да чака втора покана гостът започва да вечеря.
- Че кой е този баш комита дето са хванали?
- Нашият карловец Васил Левски.
- Ти знаеш ли го?
- Откъде да го зная, кога ходя аз в Карлово, че да го зная. Но казват, че е здравеняк като тебе.Ти като ми влезе одеве след мен в къщата, сякаш син ми Иван се върна.
- Аз стрино съм самият карловец Васил Левски!
Жената се стъписва, става от стола, отстъпва назад,, опомня се, помисли нещо и като пристъпи прегърна Апостола и го целува по откритото чело. Радостни сълзи от умиление се стелят по нейното лице.
- Аз момко се досетих какъв търговец си ти още преди три години, когато преспахте у дома, но нали не ми е работа, викам си наши момчета са - добри, що да не ги подслоня.
Но аз зная да си мълча, при мене идват всякакви хора, все цяр търсят. Никого не съм върнала, на всеки съм помогнала. Лекувам с билки. Господ е дал на всяка болка и билка. Даром я вземам, даром я давам. Лекуването нито с пари , нито с друго може да се откупува, от майка си се научих. Но както мога да говоря, така мога и да мълча. Да се пазиш момчето ми, че тия , ако те хванат, няма да ти простят. Те на никого не прощават.
- Знам, лельо Доне, ще се пазя, ти за мен не се безпокой.- каза Левски
Жената застила рогозка, подклажда застиналата жарава в огнището и слага загасналите главни, като говори разпалено:
- Моята къща е отворена за всички. Вдовица съм. Идват богомолци по празниците, няма къде да преспат, хора отдалече за цяр, знаят ме. Налагало се е и турци да церя, така, че тук да си спокоен, за мен не се кахъри, винаги можеш да идваш в моя дом, но пази себе си. Хайде, "лека ти нощ" - казва тя и излиза от стаята на може би най- скъпия си гост.
На разсъмване вдовицата става, пристъпва тихо на пръсти, леко открехва вратата на собата, но в нея няма никой.
На трикракото столче край огнището е сложена една бяла меджидия.
Годината е 1872.
------------------------------------------------------------------------------------------------
" Къщата на баба Дона Малина" в Троян е обявена е за историческа старина и е реставрирана.
Дона Малина е знаела да лекува много болести, след освобождението още лекува безплатно, въпреки , че има вече лекари , народът продължава дълго време да ходи при нея. По време на руско- турската война в къщата се установява руски лагер и придружаващите го санитари, превръща къщата в лазарет.
Истинското и име е Дона Милина, преживяла в къщата си до дълбока старост Лечителката умира през 1930 г.,станала столетница нанизала цели 111години.
Хвала на тая българка!