автор: Ljastoviza

В битието моето време е кораб –
Ноев ковчег, натоварен с надежди.
Влачат го мъртви вълнения, мятат го с грохот
хищни езици и зейнали нощи.
Кой бряг ще достигне, така и не зная;
в чий свят врати ще отлости?...
И някой надеждите мои до раните
с крилете на гълъб дали ще докосне?