автор: liulina

Внушение,когато си самотен,
че малко топлина от някой е любов,
затвора на сърцето не е доживотен,
а само щом за него си готов...
Напих се с думите изпратени от теб,
а те са нежни,мили и човечни,
запозна ни случай най нелеп,
но очите ти са все далечни...
Букви,думи,скайп и нет,
само снимки и мелодии,
това не е любов а гнет,
на истините ни пародии...
Ти се вричаш в мен дори,
а очите ти не виждам,
а истински ли са - Дали,
си наистина загрижен?
Кой си ти?Проекция желана,
или пък някакъв мираж,
на мозъка измама,
на самотата страж,
или пък хич те няма?
Ела да видя тези очи,
по сини от небето,
ела да видя що мълчи,
и крие се в сърцето?