автор: optimiscomarkovtotev

Без дъх китарата остана,
стенание от струните звучи,
душата си изпях, а теб те няма
аз пак съм сам и телефонът ми мълчи.

Напразно към вратата аз поглеждам,
не идваш и не идваш ти,
остана ми една,единственна надежда,
удавена в безброй мечти.

Защо ли струните терзая,
От страст сърцето ми ще изгори,
уви аз стар съм за любов,а ти тъй млада,
със залеза душата ми кърви.

За кой ли път съдбата отредила,
незбъдната любов и кръстен знак,
до гроба си ще нося-моя мила
целувката до твоят праг.