автор: vrabets

Съдбата за кой ли път
си разиграва коня
по моята пътека на земята,
а аз от сто години се опитвам да отгатна
какъв ли зар е хвърлил Господ
когато моята звезда изгряла.
И дали звезда било е
или мъничка светулка в мрака
и къде ли е загубила светлика,
щото в тръни е пътеката
а аз вървя във сто и първата година.
И колко ли ще има още
дорде зорница пътя ми огрее,
но знам, това е моят път и твоят
дори накрая … там … на кръста
ризите ни да белееят.