Свободна- как звучи ми,
някак непознато!
Със звуковете,
и със сричките дори...
Нима човекът може
да усети свободата?
Или е само във нашите
уши?
Безгрижна-
само как звучи ми,
нереално, като дете
вървящо през треви!
И туй е толкоз непознато,
забравено, отишло си преди!
Отвеяна- за мене се отнася!
Нали жена съм днес под този
небосвод!
И несериозна и усмихната,
и непозната, готова, даже
и за друг живот!
Прекрастно-
само за горите и цветята!
Лъжливо е за всичките мъже!
Кръвта е кръв
и може би разпятие!
А ножът е със двойно острие!
Душата е душа,
дори бедомна,
и без характер- като на дете!
Сърце безгластно,
тропа на вратата?
Дали е истинско сърце?
И бродя аз, и никъде не тръгвам!
Сама ли съм?О, да...
Но някак си не искам да помръдвам,
стоя, стоя и пак стоя!
И дълго е, но не и доизказано,
дали ще има втори път!
И тази сладката боязън,
че очите ми отново ще се насълзят!
И че ръцете пак ще се протегнат,
докосвайки, те бяла плът!
Че ще те обичам аз отново, безрезервно,
сякаш те обичам, днес за първи път!
Че ще ти се кланям, и дори да
има друга,ще се топя във твоите ръце!
И даже да е по принуда,
за тебе ще живея всеки ден!
Дали ще те желая,
както някога, и винаги?
Дали ще ти прощавам всеки път!
Сърцето е сърце,
когато люби,
макар, и да му е, за първи път...
На Стаси
10.06.2008г.