Ала не смятате ли,
че е жалко
с ословесените си чувства
да търгуваме,
да ги заменяме за творческо признание?
Тъй, както злато
за мъниста малки
са давали червенокожите.
Слугуваме
на чужди мнения и в чуждото мълчание
откриваме най-строгия си упрек.
И вслушваме се в него вместо в своето
усещане за смисъл и естетика.
Не е за вас, "поети" мили, полетът
на истинската, живата поетика!