автор: yova

В една клетка, в градския зоопарк, затвориха гълъб и паун. Клетката бе голяма и уютна, но вратата (като на всяка друга клетка) бе постоянно заключена. И тъй като се налагаше да съжителстват дълго време, първото нещо, което направи паунът бе да завоювува територия. Разпери шарената си опашка и запристъпва важно. Отвреме на време поклащаше глава и се провикваше.
-Това е мое! Това е мое! Това е място за красиви птици, а ти какво правиш тук?-потита той учудено, съзирайки гълъба.
-Кккак...ккакво?-запъна се гълъбът.-Каквото и ти. Ще ми оставиш ли малко местенце в клетката?
-Ти си малък и безцветен! И без това никой няма да дойде да те гледа. За какво ти е място?
-Ако питаш мен, най-много обичам свободата и при първа възможност ще избягам. И без това не обичам да се показвам. Но тъй като вратата е заключена, ще се наложи да ми оставиш малко местенце, поне за нощувка.
По средата на клетката имаше дърво. Клоните му опираха в решетката и защото нямаше как да расте нагоре, то растеше настрани, разперило клони като дълги ръкави. Бе пролет и дръвчето бързо оживяваше. Кафеникавата му одежда се сменяше със зелена. Гълъбът разпери криле и кацна на дървото.
-А това тук твое ли е?!-попита той пауна.
-Мое е...мое е !-провикна се отдолу паунът и се опита да литне, но от важничене бе забравил как да прибере красивата си опашка и тя го върна на земята. На третия опит се отказа...-Ами добре. Стой си там горе! Но хранилката е долу...Ха, ха, ха!
- Виждам.-примирено отговори гълъбът и се замисли как да достигне хранилката. „ Ще го изчакам да заспи. Все някога ще се умори да се надува.”
-Мамо! Мамо! Виж, там има гълъбче!-Анто задърпа майка си към клетката.
-А пауна видя ли го? Погледни колко е красив.-двамата се спряха да погледат птиците.
-Защо гълъбчето не слиза долу?-Анто провря малката си ръка през решетките.-Искам да го нахраня.
-Ами ще трябва да попитаме пазача как се казва и да го повикаме по име.
Те се огледаха за пазача на зоопарка, който в това време зареждаше хранилката в клетката.
-Хей, чичко пазач! Гълъбчето има ли си име?-попита Анто.
-Хъммм...-опита се да си спомни пазачът.-Май беше Гугу.
-Гу...гу, Гу...гу! Я слез долу при мен, ще те нахраня с най-вкусните трохички.-извика го момчето.
Гълъбът, който бе интелигентна птица и разбираше почти всичко, литна и после кацна близо до Анто. Паунът като видя това се ядоса. Та нали тази територия бе вече маркирана от него. Той разпери още повече опашка, наведе глава и се затича към мястото, където бе кацнал гълъбът.
-Я изчезвай веднага от тука! Връщай се на дървото, където ти е място!-изсъска той.
Гълъбчето отстъпи няколко крачки назад и паунът профуча покрай него.
-Мамо, мамо! Всички красиви птици ли са така лоши?-попита Анто.-Ей, я да оставиш Гугу на мира!
-Това е мое! Това е мое!-продължаваше да повтаря паунът. И като разбра, че е подминал гълъба се спря, направи кръгом. Засили се отново, но не видя хранилката. Спъна се в нея и главата му заора в земята.Вдигна се пушилка, която го засипа. Красивите му пера посивяха.
-Ха! Така ти се пада, лоша птицо! Виж по цвят вече причаш на гълъбчето...-засмя се Анто.
Той бе наронил трохички и гълъбът с леки поклони си похапваше от тях.