автор: LoveHunter

Англия, 14 март 1347г.

Беше необичайно топъл ден за средата на Март. Тук там, все още можеше да се види неразтопен сняг, но пролетта бе близо, и вече се забелязваха напъпили дръвчета и свежа зелена трева, която се мъчеше да се прибори с ниските температури.
На едно обрасло с мъх хълмче, в бляскава ризница и възседнал червеникав боен кон, стоеше млад рицар. Облечената му с желязна ръкавица ръка, бе поставена на челото, засенчвайки черните му очи, които се бяха насочили към далечината.
Чу се тропот на копита и след миг до рицаря застана втори. Облечен в по-вехта и износена ризница, той бе млад мъж с гъста и рунтава черна брада.
- Идват ли? – попита задъхано той, и потупа неспокойния си кон по шията.
- Не ги виждам. – отговори първия рицар, и по гласа му си пролича, че е извънредно млад. – Дано не се забавят много. – каза момчето и отново се загледа в далечината.
- Баща ви каза, че трябва да пристигнат тези дни. Не се обезкуражавайте.
- Вече трети ден ги чакаме и няма никаква следа от тях. Ами ако са размислили?
- Няма такава вероятност. Балтазар Дивия може да е всякакъв, но е мъж на честта, сигурно нещо непредвидено ги е забавило.
- Дано пристигнат скоро. Страх ме е какво може да стане, ако се забавят с още няколко дни.

Само на няколко часа езда от двамата рицари, на една обляна от слънцето полянка, двадесетина рицари, спокойно се излежаваха на припек, докато на огньовете за обяд се печеха няколко големи, прясно уловени глигана. Рицарите, скупчени в кръг, викаха и подстрекаваха двама, мъже, които нападаха трети, огромен мъжага, с черна коса, обут само с дебели вълнени панталони и високи ботуши.
- Хайде, Роло, Валет, той е само един, ще се справите. – извика един от рицарите към двамата мъже.
- Лесно ти е да говориш от там, Ларго. – кресна в отговор Роло, по-ниския от двамата, с боздуган в ръка.
- Хайде, Валет, Роло, та аз съм само един мъж. – ухили се великана с черната коса и се тупна с юмрук по голите гърди, покрити със ситни черни косъмчета. Силната му десница развъртя майсторски огромния двуостър меч, и от простото движение изпъкнаха всички добре тренирани мускули, на едрото му изваяно тяло.
- Този път си мой, Балтазар. – провикна се Валет, по-високия от двамата мъже и се нахвърли срещу третия. С не подобаваща, за грамадното му телосложение, бързина, Балтазар отскочи пъргаво на страни, отбягвайки удара на противника си, сетне се завъртя светкавично към опонента си и остриетата на огромните им мечове, се кръстосаха с трясък. Валет опита да отбива ударите на противника си, но те се сипеха върху му, толкова силно и мълниеносно, че само след минута ръцете му, омекнаха като желе и бе повален на земята.
- Предавам се. – каза примирено той, и си остана да лежи на влажната трева.
Роло изкрещя бойния си вик и се нахвърли към Балтазар, но само с няколко удара дървената дръжка на боздугана му бе отсечена, а с един удар, от яката лява ръка на противника му, Роло се стовари тежко по гръб на твърдата земя и изръмжа разочаровано.
- Казах ти, Роло, зарежи тая играчка и почни да се биеш с меч. – рече му Балтазар и му подаде ръка да стане от земята.
- Казах ти, братовчеде, че бойния боздуган не е играчка и когато един ден ти разбия главата с него, ще ми повярваш. – Роло помогна на брат си, Валет, да стане от земята и разтърка удареното място на лицето си, като погледна кисело към Балтазар. – Това го направи нарочно. Знаеш ли каква синка ще ми стане? – Балтазар повдигна присмехулно едната си вежда, докато обличаше туниката си. – Знам, че съм си хубавец, и се страхуваш, да не би невястата ти, като сравни моя красив облик с твойта грозна муцуна, да не забегне с мен, признай си.
Всички мъже избухнаха във весел смях, а Валет тупна брат си, толкова силно по гърба, че едва не го просна по очи на земята.
Роло наистина бе красив мъж. Не много висок, но добре сложен, с красиво лице, кестенява коса и чаровна усмивка. С ведрия си нрав и непоправим момчешки чар, той запленяваше сърцата на всички девойки. Брат му Валет от своя страна, бе по-висок и по строен, макар да не бе толкова мускулест, колкото брат си, тялото му бе атлетично и поддържано. Винаги здравомислещ и сериозен, той бе пълна противоположност на Роло, но това не му пречеше да бъде обожавам от жените.
Но колкото и привлекателни да бяха двамата братя, излезеше ли Балтазар на сцената и двамата ставаха невидими. Балтазар излъчваше толкова голяма мъжка мощ, че жените бяха до една в краката му. Бе висок почти два метра, с едро мускулесто тяло, без грам тлъстинка. Кожата му бе с цвят на бронз, лъскава и гладка, покрита със ситни тъмни косъмчета. Но лицето му, бе това, което караше и жени и мъже да затаят дъх. Тънки, твърди и чувствени устни, прав тънък нос и дяволито извити тъмни вежди над необикновените му виолетови очи, обримчени с дълги черни мигли. Косата му бе късо подстригана, гъста, черна и лъскава като гарваново крило. Винаги сериозен и непреклонен, около него сякаш се носеше някакво тъмно сияние, което го правеше да изгледа тайнствен и загадъчен. Той бе мъж, който не би се помаял да използва сила, ако е наложително. Но щом веднъж се усмихнеше, цялото ми лице се променяше и от архангел, заприличваше на светъл ангел. Очите му светваха, а на бузите му се показваха две дълбоки и толкова чаровни трапчинки, че можеха да разтопят и най леденото сърце.
- Кой заложи на Балтазар? – провикна се един възрастен мъж и почти всички присъстващи вдигнаха ръка. – А кой заложи на Роло и Валет? – Две млади момчета тъжно вдигнаха ръка и пуснаха няколко монети в канчето подадено им от възрастния мъж. – Хей, момчета. – извика той на Валет и Роло. – Или се научете да побеждават Балтазар или въобще не се биете с него, че пажовете ви, от солидарност, все залагат на вас и си губят и малкото пари.
Момчетата се умърлушиха и Балтазар ги потупа засмяно:
- Другия път, като всички пак заложат на мен, ще взема да се оставя, двамата ви господари да ме повалят, и после ще делим на три, става ли?
Момчетата се засмяха, а останалите рицари възроптаха и започнаха да мърморят намусено. Скоро след като се наобядваха всички се качиха по конете си и потеглиха към Баргън Касъл.
Сър Балтазар Дивия, първородния син на сър Фарън от ФайерСорд, вече цял месец пътуваше, заедно с рицарите си, към Баргън Касъл, владението на сър Уоруик, за да се венчае за дъщеря му Рална. Още с раждането на Рална преди осемнадесет години, когато Балтазар бе едва на шест години, ги бяха сгодили, и сега ще-неще, трябваше да отиде да си вземе булката.
Цял живот знаеше, че един ден, ще се ожени за точно тази девойка и се молеше да не е някоя грозна или тъпа глезла, която да увисне на врата му, като воденичен камък. Бе я виждал преди цели дванадесет години, когато официално бяха подписани годежните договори. Тогава той бе на дванадесет, а тя на шест. Бе дребно, кльощаво девойче, с руси коси и черни като нощта очи. Като всяко, малко и досадно дете, тя все се влачеше подире му, засипвайки ги с глупави въпроси. А тогава, той тъкмо бе спал с първата си жена и мисълта за това малко дете, направо го ядосваше.
Сега вече пораснал и възмъжал, Балтазар храбро щеше да приеме всичко, което му предложеше съдбата.
- Ами Марго? – чу се гласът на Роло, когато конят му се изравни с този на Балтазар.
- Какво?
- Питах за Марго.
- Какво за нея?
- Стига братовчеде, не се прави, че не разбираш. Какво ще правиш с любовницата ти?
Балтазар въздъхна.
- Какво да правя с нея. Обещах й винаги да се грижа за нея, брака ми няма да промени нищо.
- Но лейди Рална сигурно ще е на друго мнение.
- Не ме интересува на какво мнение ще е тя. – Балтазар погледна братовчед си и повдигна едната си вежда. – Ти да не би да ми намекваш, че щом се оженя за нея трябва да се откажа от любовниците си.
- Не, разбира се, че не, това е абсурдно. – засмя се Роло.
- Тогава?
- Ами, имах предвид, че от всичките ти любовници...
- Имам само две любовници. Марго и Даянира. Не сa кой знае колко. – озъби се Балтазар сякаш се защитаваше.
- Разбира се, че не са много. Исках да кажа друго, но ти не ми даваш думата. – Роло направи отегчена физиономия. – От двете само Марго живее в дома ти, мислиш ли, че е добра идея да я оставиш там, където ще е и жена ти?
- Не смятам да променям навиците си заради нея.
- Но трябва да се съобразяваш с положението й. Тя ще ти е съпруга, ако се наложи да избираш между двете Марго ще загуби и ти го знаеш.
- Няма да се наложи да избирам.
- Напротив. Никоя жена няма да приеме любовницата на мъжа си да живее в дома й и да яде на масата й.
- Майка ми го прие.
- Майка ти нямаше избор, защото баща ти я смазваше от бой щом му противоречеше, и ти ли смяташ да правиш така? Да я биеш и да съсипеш детството на децата ви, както баща ти съсипа твоето?
- Разбира се, че не. Много добре го знаеш. – Балтазар затвори очи, щом си припомни детството си. Майка му беше слаба и страхлива жена. След като бе родила Балтазар, наследника на сър Фарън, мъжът й я бе пренебрегнал, като отдаваше времето си и нощите си на своите любовници. Когато Балтазар бе на четири години, една от любовниците на баща му бе съобщила, че чака дете. Майката на Балтазар, Халина бе ужасена и съсипана от мъка. Бе му казала, че няма да търпи, любовниците му да му раждат копелета, и от тогава започнаха побоищата. Винаги щом се ядосаше Фарън изкарваше яда си като биеше Халина. След като се роди полу брата на Балтазар, Мерик, баща му доведе бебето и любовницата си в дома си. След това доведе и втората и третата си любовница. Майка му страдаше мълчаливо, а когато биваше оскърбена от любовниците му и се оплачеше, баща му отново започваше да я бие. Когато Балтазар навърши седем години, вече беше намразил баща си за злото отношение към майка му.
Една нощ майката на Мерик, бе унижила Халина и двете жени се бяха скарали лошо. Без да се замисля, Халина бе заповядала на любовницата на мъжа си да напусне дома й. Рамона бе взела Мерик и бе избягала от замъка. Когато Фарън ги намери, Рамона умираше, а три годишния Мерик, бе отслабнал и болен. Побеснял от гняв Фарън бе отишъл при съпругата си, и след като я бе пребил пред очите на Балтазар я бе насилил. Седем месеца след изнасилването Халина бе родила сестричката на Балтазар, Хедър, а след още два дни, бе умряла от родилна треска.
От този ден Фарън се бе променил коренно, осъзнавайки, че само той е виновен за смъртта на Рамона и Халина. Бе прогонил всичките си любовници и се бе посветил на грижите за осемгодишния Балтазар, четири годишния Мерик и новородената Хедър. И макар след трагедията Фарън да бе идеалът за баща, това не променяше факта, че бе съсипал детството на първородния си син. Тогава Балтазар се бе заклел, че никога няма да постъпи така със своите деца, а в момента, правеше точно обратното. Бе решил да държи в един дом, съпругата си и любовницата си.
Той въздъхна.
- Когато се приберем, ще намеря друг дом за Марго. Доволен ли си?
- Разбира се. Няма по-доволен от мен. – каза леко сконфузено Роло. Знаеше, че братовчед му мрази някой да се бърка в делата му, а още повече мразеше да си спомня детството си. – Ще ходиш ли турнира в Блекторн? – попита той, за да смени темата.
- Естествено. Няма да се оставя на Фридрих отново да ме победи.
- Той е невестулка, подъл и гаден. – наежи се Роло. - Меча му беше прекалено остър. В турнирите е забранено да се борави с наточено оръжие. Щеше да те накълца на филийки, в пъкала да гори дано. Следващия път лично ще го убия.
- Няма да има следващ път. – заяви Балтазар. Вече беше решил, че няма да позволи на Фридрих отново да го издебне неподготвен. На предишния турнир Фридрих, с който бяха врагове, откакто се помнеше, го нападна с наточен меч и за малко не го уби. Балтазар бе прекарал на легло цял месец, но още не бе напълно възстановен. На турнира в Блекторн, Фридрих щеше да си плати скъпо и прескъпо за това.
- Сър Балтазар. – проехтя вик, който откъсна младия рицар от мислите му. Той погледна в далечината и видя пажа си, който бе избързал напред, за да разузнае. Момчето препускаше право срещу тях.
Когато Кейни се закова пред рицарите, конят му бе покрит с пяна и дишаше тежко.
- Близо ли сме до Баргън Касъл, Кейни. – попита го Балтазар.
- Зад онзи хълм е, милорд. – рече задъхано момчето и посочи зад себе си. – Очакват ни, господарю. Нещо се е случило.
- Какво? – намръщи се Балтазар.
- Не съм сигурен. Разбрах, че е нещо много важно и се отнася до лейди Рална. Трябва да побързаме.
Балтазар не дочака втора покана, изкрещя няколко заповеди и пришпори коня си напред. Само след няколко минути преминаха през подвижния мост на Баргън Касъл. Крепостта бе огромна, построена от камък и дърво. На зъберите имаше патрули с насочени към тях лъкове.
В покрития с чакъл двор бе шумно и претъпкано. Навсякъде се разхождаха селяни и животни.
- Аз съм сър Балтазар от ФайерСорд. Търся сър Уоруик.
Въведоха го в просторната зала. Точно пред вратата имаше огромна каменна камина, над която висеше герба на Баргън Касъл. В камината в голямо котле къкреше яхния и въздуха ухаеше на лук и агнешко. На пейка, до едната от трите дълги маси стояха сър Уоруик и сина му Харлонд. Щом видя Балтазар, сбръчканото топчесто лице на Уоруик се озари от щастлива усмивка. Той бе нисък набит мъж, с оплешивяло теме и червендалесто лице. Харлонд също скочи на крака. Бе осем годишно кокалесто момче, високо като върлина, но все още с детско лице.
- Балтазар, момчето ми, слава на бога, че дойде. – изгърмя гласа на сър Уоруик, който побърза да се здрависа с рицаря.
- Радвам се да ви видя отново сър. – каза Балтазар. – Какво се е случило. Пажът ми Кейни ми съобщи, че нещо се е случило с лейди Рална. Тя добре ли е?
- Стана нещо ужасно синко, направо трагедия. – изхленчи сър Уоруик и отново седна на мястото си. – Седни Балтазар, седни. Искаш ли чаша ейл?
- Да, благодаря. – Прие той и след като отпи голяма глътка от хладната течност се съсредоточи в бъдещия си тъст. – Кажете ми сега, какво се е случило.
- Ужасно е, напълно ужасно. – завайка се пак мъжа. – Рална, хубавото ми момиченце, вашата годеница беше отвлечена преди цели шест дни.
- Отвлечена? – Балтазар подскочи, подпря ръце на масата и доближи лице до това на сър Уоруик. Очите му блеснаха заплашително. – Как така е отвлечена? – попит той с измамно спокоен глас.
- Сър Монтимър от Сарлагор я отвлече преди шест дни. Трябва да я спасите.
- Как за бога, сте допуснали да бъде отвлечена и защо сте ме чакали, а не сте отишли да я спасите. – разкрещя се Балтазар. Дори сам не знаеше, защо, но новината, че бъдещата му съпруга е в ръцете на друг мъж цели шест дни му се виждаше недопустимо.
- Синовете ми Джуно и Луи бяха повикани от Едуард III. Заминаха с всичките си рицари и половината от моите. Имам само двадесет войника, които да охраняват крепостта. Само ти можеш да я спасиш Балтазар.
- Защо я е отвлякъл?
- Няколко пъти й бе поискал ръката, но аз му отказвах. Когато е научил, че идва за нея, той я е отвлякъл.
- От замъка ли?
- Не, беше излязла на езда с трима войника за ескорт. Намерихме войниците завързани за едно дърво. Трябва да я намериш.
- Роло. – изкрещя Балтазар. Роло връхлетя в залата. – Кажи на рицарите ми да се подготвят. След няколко минути тръгваме за Сарлагор.