автор: gorski

Развратник лекомислен ще ни се присмее,
набожен лицемерник ще ни заклейми:
уж влюбени и млади, в стаята сами –
очи навеждам аз, тя горки сълзи лее.

Съблазните отблъсквам, тя дори не смее
да се надява; и с вериги на ръце
се бори срещу тази орис без сърце.
Блаженство или мъка в нас сега живее?

Когато ме докосваш с малките си длани,
когато блесне плам в очите замечтани,
любима, как да нарека това страдание?

Но щом облеят сълзи шията ти млада,
но щом с въздишки, с плач животът ми пропада,
любима, как да назова това наслада?

Превод: (с) Иван Вълев