автор: anonimapokrifoff

Сбрала съм ас многу яд:
кокер Пешю ши ми казва
точну днеска пу обяд
зарад висналата пазва!

Нямал бил кво да яде!
Имам ас един живот:
да слугувам /хайде де!/,
сякаш кухненски робот?!

А слет дългата диета
тръгвам и на целутрон.
И кату слънци ши засветя -
страшну маци, цял бонбон.

Чувам, Пешю зел да шава.
Да съ прай и той на мъш.
Ши завари нова брава.
Стой на двора! Куче, дръш!

Зная я онас пача -
има луди и по-луди.
На балкона час клеча,
белким моя съ събуди.

Никакъф гу няма фкъщи,
а навън ши съ утчита.
Барнеш ли гу, и съ мръщи.
Как гу трая? Кой мъ пита!

Шсъ надува кату цар!
Да ми казва той на мен -
някакъф си прос зидар!
Ши си фана бизнесмен!

Дади ми Дюкан крила -
литнаф с тях пу пътя ноф.
По-лека с триесет кила,
ас съм гутова за любоф!

Курнас Гина

П.П.
Ко пък, чи съм си ут селу
и с катранена куса?
Туй е пуправиму делу -
бягам да съ изруса!