автор: anonimapokrifoff

Постели ми легло на нощта във потайната пазва!
Заведи ме дотам. Ще затворя очи.
И единствено вятърът нека бъбриво разказва
пак за лятото приказки. Ти помълчи.

Не му вярвай! Със тебе преминахме стръмното било
на възторзите трепетни. Иде покой...
Жалостивото птиче в сърцето гнездо си е свило.
Умори се страстта, но те моля: постой!

Помогни ми да спя. Да потъна в прегръдката мека
на пределите тъмни - там цар е сънят.
Погали ме последно с ръката си нежна и нека
на будуване струните спрат да звънят.

Постели ми легло на нощта във потайната пазва.
И при мен остани! Любовта със любов се наказва...