автор: trubadur

Заваля. Заваля неусетно,
неизбежно, със вятър и гръм.
Аз харесвам валежите летни -
те не са само спомен за сън.

Шепнат листи в дъжда монотонно
и е мрачен небесният свод,
по следи, под дървета огромни
се пречиствам: живот сред живот.

И мълча, и без думи пак мисля:
нямам нужда от празни слова.
Аз заменям разтворите бистри
с дъх горчив, но от жива трева.