автор: elrisha

До вчера в моя дом ехтеше смях
и погледи любовни се преплитаха,
днес - няма и следа от тях
омразата и болката се настаниха

Какво се случи? Как? Защо?
Въпроси все такива ме връхлитат.
А ти мълчиш, потропваш нервно с крак
и гневни упреци чета в очите...

Вратата хлопна се със трясък
сълзи потекоха като реки.
Животът ми от днес нататък
ще е празен - в него няма да си ти...

Добре, мрази ме! Тръгвай си! Не спирай!
Аз до време ще скърбя...
Тръгвай! Погледа назад не взирай
Ще продължа сама по черният си път

Помни ме с лошо! Казвай, че съм зла!
Хули ме в себе си, на другите кажи!
А аз ще омъстя с това -
ще те обичам... до сетните си дни!