автор: iasmina

Събеседник: Стига бе! Такава дума няма!
Аз: Да, обаче сега ще разбереш, че ТО съществува!
Хайде да си напрегнеш въображенийцето и да си го представиш това, за което "дума да няма"! Върни си детето в теб и давай да сричаме:
Двамата: Ма-ма, Та-тко...
Аз: А сега на кого си детенце? На мама или на татко?
Събеседник: На Ма...тко!
Аз: Стига бе! Такава дума няма! Не можело, а?

На Матко детето вече е пораснало и е дошло времето на Матко детето да се оплаква, че по време на мензис го боли коремчето... Докторът пък му казал, че с 90% от... жените е така: когато боли, ТО просто си боли и нищо не помага. Било така, защото... матката се намирала в неправилно положение?!

Тя, майката, няма да каже на таткото, че е чула тяхното отроче да говори с приятелката си по телефона, че ще се наложи да вземе последния лек, за който че съществува, Докторът все пак се е изтървал да каже: да си хване някой за една нощ, а после да не го изпуска девет месеца, защото толкова й трябва на матката, за да си оправи положенийцето! Освен това лечението ще протече... - е, точно това няма как да стане, бе! Затова няма да боли! Не и в матката! Разбира се, накрая на болката ще й бъде платено с лихвите и то защо? Защото за да се оправи матката, Матко трябва да роди, а ТО не е лесно. ТО трябва да излезе, но ТО не иска да излиза. Ако остане, ще се задуши. Ако излезе - също. Там е работата, че Матко винаги е страдал от една особена разновидност на епилепсията, за която дори Докторът не знае, че съществува. Понеже да имаш дете не е благослов, а лечение, когато детето не е къщи или Матко си мисли, че ТО не чува, двете полукълба на мозъка на Матко започват да спорят: майката твърди, че за детето е по-добре да бъде оставено на мира, за да си изживее безметежно детството, защото като порасне, ТО си го чака, а таткото контрира, че ако отсега детето не бъде научено на... отговорност, ТО няма да знае как да прилага себе си в света, когато порасне. Колкото по-конфликтно е общуването на двете полукълба, толкова по-близо е епилептичният припадък, който се разразява в т. нар. "семеен скандал" и тогава не само че тече, но и боли, защото и мама, и татко са забравили, че ТО съществува.
То обаче наистина съществува и вече е на път да се роди, защото за да престане да го боли "мозъка", на Матко му се прилага извунредно и ефективно лечение: своеобразен трифазен електрошок - за главата, за душата и за добрината. За каква добрина говоря? Явно Матко не е бил наблизо, за да чуе как детето му се отблагодарява за грижите:

ТО: Дай ми малко шоколад, детенце сладко!
Детето: Ти, леличко, не знаеш ли, че за големите шоколадът е отровен? Мама и татко никога не искат да си вземат от шоколада, който ми купуват!

Какво да се прави?... Заради детето мама си е дала душата, а татко - главата и оттогава даже шоколадът им горчи, като да е "с дъх на бадеми".

ТО обаче е на път да се роди и определено няма да си има татко. Толкова по-добре, защото някой ден...
- На кого си детенце? На мама или на татко?
- Ами още не знам, леличко. Никто съм мама, нито съм татко!

Междувременно Докторът щастливо се е пенсионирал...