В Нева тъгата си поисках да удавя,
в белите нощи потърсих покой,
в метрото спомените да забравя,
но с мен вървеше той.
От миналото бледа сянка,
с кармата тежка на моя народ,
от грях-с прегърбена осанка,
в земя далечна търсещ брод.
По Невски хукнах да избягам,
но бягаше със мене Той,
без дъх душата ми остана,
на сълзите в насрещният порой.
А може би не трябва сам,
пътищата тихо да избродя,
не е ли Той мой Вихрогон,
съдба,или Духът прогонен?