автор: pord

Поет, мастит като позорен стълб,
чете есе за свободата.
Там – от катедрата по словоблюдство.
Пред много министри и шепа събратя.
Питате как е изкачил стълбата до дъно?

Свирил бе по слух на конюнктура –
под прикритие,
под покровителство
и под крило на цензор
като съзнателен, щатен роб,
сърдит на цензурата.

В цялата мутация на историята
и в историята на мутациите
не е имало кръстоска на пегас с хибрид
между робска критика и свободовлюбчиво духче,
съоръжено с войнстващ конформизъм
и големи нужди.

Белият му стих е по-свободен
от укрита рима с месна плънка.
Неговият бял живот е рима
на фабрична митология, изпълнена
с израждания на души и перипетии
на комическа вина.

Но, починал от злокачествените бутафори,
той ще се превъплъти в съзвездие от нули
и ще се въдигне до небцето
на глътналото го безвремие.
Питате как ще се вижда
без министерско постановление?
Това е друга картинка –
извън портрета.