автор: teAnu

Без дъх останах.
От тичане.
От мислене.
От драпане Небето да достигна.

Без дъх останах.
От вятъра.
От силата.
Извираща от дълбините на душата ми.

Без дъх останах.
Да пазя те.
Да крия те.
От собствените ти безгрешности.

Без дъх останах.
Но не спирам.
И не се отчайвам.
Към върха на планината пак потеглила.

Без дъх останах!
И не питай.
И не вярвай.
Да подадеш и ти ръка... ще трябва.

Дихание ми дай...
Че аз без дъх останах.