автор: tanitta

Бръкнах във купа със стари сапуни
всеки мил се оставил за други.
Със пяна измих си душата,
но остана лъжа опашата.
Плиснах лицето със дива роса.
А във сърцето проплака сълза.
Главата вдигнах. Стойка изправих.
Минало, грешки... зад мен изоставих!
Гордо пристъпих към бъдещи дни.
Сила, достойнство във мен се роди.