автор: dyx

Аз повярвах,а "за вярващия всичко е възможно".В кой повярвах?В някой,който е на небето и раздвава присъди-определено не!Там няма никой такъв.Ами в кой съм повярвал,и защо като съм го направил всичко е станало възможно за мен?Повярвах в себе си;повярвах в мечтите си.Повярвах в съзидателните сили на Вселената,с чиято помощ всичко става възможно.
Като малки са ни опитомили-казали са ни:това е вярно,онова е грешно;това е правилно,другото е неправилно;това е възможно,онова пък никога не можеш да постигнеш,и ние сме повярвали.И сме забравили кои сме!Това е сън!Сън,в който сме попаднали!Сън,в който сънуваме нещо,което неоправдано наричаме живот.
"Аз повярвах и за мен всичко е възможно"-отекват тези думи в съзнанието ми,отново и отново.Всичко,което сме научили е станало чрез повторението,вярата се създава по същия начин.
Кой е Бог?Това е всичко видимо и невидимо.Това е първата причина зад,която е нищото.Бог не е същество,което седи над всичко,защото Той е всичко.А вярата?Вярата в Него,е вярата в силата,която строи вселени,вярата в способността ни да боравим с тази сила;вярата,че "каквото повикам,това ще ми се обади".Христос е казал:"Нека ви бъде според вашата вяра".Вяра?В каквото вярваме,това идва в живота ни.Ако вярваме,че Той е борба-то неминуемо ще виждаме свидетелства за тази ни вяра навсякъде.Всичко ще ни доказва,че сме прави,а с това,едва ли ще ни стане по-добре.Ако пък от друга страна успеем да повярваме,че живота е игра;че някой седи зад гърба ни и ни помага;че всичко,което поискаме ни бива дадено;че въобще нещата са под контрол-то така и ще бъде.Вярата е убедеността ни,че нещо е такова за каквото го мислим.А убеждението е просто мисъл,която мислим често.Не е трудно да повярваш в "Бог",т.е. във възможностите на съзидателната сила на изначалната енергия.Просто е!Црез методите да "духовната осмоза",многократно повторените думи се просмукват в подсъзнанието ни,а там се осъществяват като наша действителност,стават наши истини,сътворяват собствения ни свят.Чували сме приказката:"ако повториш една лъжа сто пъти,тя ще стане истина"-така е и с утвърждаването на вярата.Ако си повтаряме често:"вярвам в себе си",или-"вярвам в Бог,който ми помага в живота",или-"за мен всичко е възможно",то така ище стане.Закона за привличането ще го направи истина за нас.
На Айнщайн принадлежат думите:"Най-важното нещо,което човек избира да направи в живота си е това-в какво да повярва".Избор,всичко е въпрос на избор!И ако като малки сме нямали такъв-поради собственатаа си слабост-то сега наистина имаме.А силата "Бог" седи зад всеки човек и иска за него(за нея),само това,което той(тя) иска за себе си.(ПОМОГНИ СИ САМ ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ И ГОСПОД).Време е да се осъзнае,че Бог не е съдник.Бог е енергия,която се изявява чрез нас.А ние с мислите си направляваме тази енергия,строим с нея.Да си помогнеш сам означава,да избереш мисъл,която ти носи радост.Да си помогнеш сам означава да промениш оковаващите те навици,и най-вече тези на негативното мислене.НИЕ СМЕ ТВОРЦИ,а нашето мислене обуславя всичко в живота ни-от най-малкото незначително обстоятелство,до най-грандиозното събитие.ВСИЧКО Е ДЕЛО НА НАС САМИТЕ!За това няма никой виновен-има само хора с различни избори,има само хора,които вярват в разлицни неща.Но дали вярваш или не в закона на привличането няма значение,защото той деиства.Действа за всички.
Като казвам,че днес е ден за спасение имам впредвид,че днес е денят,в който можем да се насочим към вярата!Можем да повярваме,че ние сме тези,които творят света си и че сами можем да го направим такъв,какъвто искаме да бъде(което е самата истина)!Като казвам,че днес е ден за спасение-това е за да ми напомни,а и на всички вас,че всичко е временно и всичко се променя.Без значение къде сме,или какво правим;без значение какво сме и как се чувстваме-можем да намерим Силата в себе си и да се разделим със страданията,с болката,със страха от непознатото(като разберем,че то е далеч по-познаваемо отколкото си мислим) и най-вече,с този от смъртта.
Като казвам,че днес е ден за спасение подразбирам смелостта,която се изисква от нас за да предприемем скока от старите си убеждения,от нещата,в които сме вярвали толкова време,от своето опитомяване във вечното сега.Там,където нищо и никой друг нямат значение...а само това,какъв си ти...как реагираш...какво мислиш...как се чувстваш...и какво правиш със самия себе си по отношение на всичко останало.
Като казвам нека обикнем себе си,го казвам за това,да не си пакостим със мислите си и постъпките си,а да изразим любовта,която носим вътре в душите си,чрез това,което сме.Защото,когато ние сме любов,то тогава всичко е любов.Виждаме я навсякъде и вярваме,вярваме защото знаем истината-не тази,на която ни е научил света,а тази,която е проповядвал Христос,тази,която са проповядвали всички,които са били будни за своята Природа.
Ние сме "Бог",ние сме равни на Него.Никой не ни прави нищо на нас,защото ние сме причината за всичко!А от тук и произтичащата отговорност,и бих казал и необходимост да повярваме в това,защото всичко друго ни прави жертви,а жертви няма!Има творци,които създават света си осъзнато,има творци,които творят света си неосъзнато.
"Аз повярвах и за мене всичко е възможно".Възможно е,защото знам кой съм и знам какво мога да направя със силите,които са поверени на моята душа."Аз повярвах!"-не в някой,който стъпва по облаци,а в някой,който е вътре в мен.Някой,който живее в моето сърце,в моя ум,в моето тяло,в духа ми,както и във всички вас.Аз повярвах,че живота е прекрасен,и той не ме излъга.
Благославям всички,които четат това,защото знам,че вашата душа сега ви е довела до този текст,и ви приканва да направите своя озбор-ДА СТАНЕТЕ ОСЪЗНАТИ ТВОРЦИ НА СОБСТВЕНАТА СИ СЪДБА,ДА СЕ ПРЕВЪРНЕТЕ В ПРОПОВЕДНИЦИ НА ЛЮБОВТА.
"Любовта,която ни прави щастливи е любовта,която можем да споделим един с друг"...споделям любовта си с вас и се надявам вие да направите същото с останалите.