автор: strega

след този край пространството се сви
а имах дързостта да вярвам в себе си...
сега те пускам
тръгвам към началото
последен ден за търсене на път
но как се тръгва към брега от Никъде
какъв е смисълът да стигнеш своя остров
ако не искаш да напуснеш океана…
не ме обичат думите
не ме обичат
защото призраците не говорят с думи
не ме болят очите от водата
ще те откривам някъде
между бедрата на жените ти
преди да са научени да раждат
след всяко раждане остава белег
а по ръцете ми отдавна няма място
за отпечатъци...
и знаеш ли…
порастването е илюзия
не се лети по дъното
но се обича
истински