автор: pord

Един животец време е много за една смърт.
Кой може да изброи
               евтините ни смърти?
С толкова мъртъвци
общувам, че понякога
спирам, оглеждам се, ослушвам се
               и преминавам прелеза на ада.
И всеки път попадам под колелата
и се събуждам по-жив от преди –
с повече загуби, отколкото
               мога да понеса,
и с цели победи, които ме превъзхождат.
Пътниците си отдъхват, кръстят се, пъшкат:
„Брей!“
Аз махвам на влака и влизам в нощта
                              като тунел.
Там ме очакват звездите и техните производни –
               мъртвите светове, -
дето кислородът е на косъм от дишането,
а еволюцията – безработна
като професионален революционер.

Какво ме възпира да занеса в дисагите си масло
и да й го налея в огъня?
Страхът, че мога да се родя българин,
който с една ръка беси апостоли,
а с друга им търси гроба.