автор: miglena

Разронвам мъглистите трохички в очите ти и храня гълъбовата омая, гугукаща около сплетените ни в рибя мрежа нозе, а оловото на желанието тегли зениците ... нагоре ... и още по-нависоко ... сякаш земното притегляне се е превърнало в небесна магнетичност.

Целофанени рози са устните ни. Следите по ръба на шампанената чаша кървят от вричане в единственост. Сянката на най-далечната галактическа нимфа е по-близо до дъха ми от безразстоянието на вкопчените в схватка на живот и страст еленови рога на дланите.

Пчела в посребрена тръстикова клетка е чувството, което наивистично словописваме като обич. Затвори ли се с ключа на притежанието, пчелните крилца повяхват, медът задъхтява на горчиви бадеми и жилото запява арии на Отело.

Любя те във всеобразността на разплодилата се след ноевата
зима фрезийно уханна, вишнево тръпчива, сметанено пухеста, котешки гальовна и пролетно възкръснала единосъщност на духа. Любиш ме до звънтяща в кристално и капчуково тишина на следекстазно отлетелите щъркелови ята на мислите.

Рисувам нежността по детински – с хоботчетата на слончета във формата на сърчице, с шията на розово фламинго, извита в рог, призоваващ към лов на дива първичност, със заешки ушички, яхнали напъпили борови шишарки, с агнешко приблейване ... ала нежнотийките, които си шептим, не са за детски уши.

В кулата на твоята обладаност за миг те съзирам с всевиждащите стотици очи на неспящата хубавица, за трепване на сърцето ридая като снежинка, разтопена в роса по отровната ябълка, а по чекръчено време съм коприната по вретеното, пробождащо сърцето на принца, превръщащ се за седем минути в полунощ в лилава жаба, а денем по пладне за час и четвърт в мраморен лъв, на зазоряване кукуригащ три пъти като златопереста жар-птица, а по здрач с меча стъпка влизащ в бърлогата на прилепите ...

И няма как да бъде отменена магията на превъплъщенията, докато не се научиш да ме обичаш без да се стремиш да ме владееш или да ме оежедневновяваш ... а като жива приказка, която бод по бод, трепет по трепет, в срещи и копнения извезваме по пазвите на клепачите ...