автор: iasmina

... посвещавам на деня на детето - на патерица...

Да, да, точно така! Добре ме чухте! Не, не се шегувам! И логично е да не съм с всичкия си, защото ако и децата си престанем да раждаме, какво ще ни остане?... Боже, въпросът е хубав, но отговотът е още по-хубав: ще ни остане държавата!

Ще остане оня несъкратим повече остатък, който е пред десетичната запетайка и представлява число по-малко от цялото нищо, когато след запетайката все още нещо е оцеляло и не представлява число, което има смисъл, когато след запетайката е празно. Този несъкратим остатък е държавата, в която живеем - нулата, която сега няма да може да скрие, че не сме й оставили нищо, чрез което да ни манипулира и шантажира. Малко ли е? Да не би да е малко?! Виждате ли, колко много ще ни остане! И към това щастие води само един път - да се откажем да раждаме децата си! Тогава несъкратимият повече остатък лъсва в чист вид, защото онова рошавото нещо след запетайката, което знаете като "възпитание", ще да сте си го върнали на държавата. Не, няма "да си го връщаме" на държавата! За нея на кой ли му пука? Връщаме си свободата да можем да обичаме децата си както заслужават - без срам, вина и печал от родителския си авторитет и нищо че са неродени, защото ние също сме деца, нали? Връщаме си свободата да можем да обичаме неродените си деца, щом да ги родим в тази държава означава да се предадем на... кошмарния държавен родителски авторитет и той да ни възпитава, за да можем ние пък после да научим как да възпитаваме децата си.

Няма да ви разказвам колко съм невъзпитана. То си и личи, нали? Ще ви кажа, че не успяха да ме възпитат, въпреки че възпитателите ми не бяха слаби. Бяха като всички останали. Бяха авторитети и не бяха авторитетни, защото бяха авторитарни. Всички те многа ме обичаха. Винаги ми мислеха доброто. Мислеха си още, че знаят какво е то. Затова си мислеха, че знаят какво е най-доброто за мен. Мислеха си всичко това, защото много ме обичаха и искаха и аз да го знам, защото според тях най-доброто за мен би било да стана като тях. Когато от мен поискаха да възпитавам, тогава разбрах, че самите те са били възпитавани. Преди това си мислех, че те просто са си такива. Разбрах че аз не мога да възпитавам, което трябваше да значи, че мен никога не са ме обичали, никога не са ми мислили доброто, нито някога са си мислили, че знаят какво е то. Странна работа, си казах, бих се заклела, че е точно обратното! И се заех да разгадая трайното впечатление от моето неуспешно възпитание. По-долу ви предлагам този мой анализ, с който може да се съгласите, може да не се съгласите, но понеже и в двата случая няма да ви хареса, нама смисъл да... четете!

Представи си! Представи си, че имаш свое дете, но наужким. Не наужким да си го представиш, а да си представиш, че съвсем фактически имаш това дете, което нямаш. Представи си, че имаш това дете, което нямаш и си го представи толкова добре, че да не ти бъде странно дето ще трябва и да го възпитаваш. Понеже не наужким си представяш, няма как да пробваш, да грешиш и да си прощаваш родителските грешки на възпитанието, т.е. щеш не щещ ще се счита, че си непогрешим. Какво означава това? Означава, че ти ще го възпитавап, а то ще знае, че си въобразяваш, защото няма как това да не влиза в непогрешимото възпитание. Това дете ти никога не си обичал, никога не си му мислил доброто, нито някога си мислил, че знаеш какво е то, а е така защото това е детето ,което нямаш и затова само си го въобразяваш. Сега престани да си въобразяваш, че някой някога те е обичал и ти е мислил доброто, защото е мислил, че знае какво е то и ще имаш детето, което имаш. Имаш детето, което имаш, защото си престанал да си въобразчваш, че вече не си дете. Нали искаш всички да те обичат и да ти мислят доброто дори когато не са убедени, че знаят какво е то? Тогава престани да се правиш на добре възпитан, за да престанат възпитателите ти да си въобразяват че са те възпитавали. Не са! А това значи, че и тях само са си мислили, че ги възпитават.

А какво общо има държавата? Там е работата, че тя няма нищо общо с тази работа! Да си възпитател... не е работа! Това е особено вярно за държава като нашата, в която народът на тази държава е детето, което тя има като го няма. Държавата го възпитава, но народът знае, че тя това само си го въобразява.Това е част от възпитанието . Ето защо народът на тази държава е мниго невъзпитан, защото не си въобразява, че държавата винаги много го е обичала и му е мислила доброто, защото със сигурност знае какво е то и кое е най-доброто за народа.

Затова е вярно следното: ако този толкова невъзпитан народ иска да продължава да си ражда децата, ще трябва сам да се възпитава, за да има децата, които ще има. За разлика от възпитанието, при самовъзпитанието знаеш какво си въобразяваш, дори да е това, че много се обичаш и винаги си мислиш доброто, въпреки че със сигурност не знаеш какво е то. Това е най-доброто за теб, а държавата ще стане излишна. Аз обаче имам един още по-гениален вариант, от който може да ви се догади, но четете нататък и ще разберете, че си има причина... за да ви се повдига!

Аз казвам така: държавата да ражда! Просто е наистина! Няма да раждаме деца, за да престане държавата да си мисли, че щем не щем винаги сме я обичали и сме й мислили доброто, за което тя ни е възпитавала да знаем какво е то. Преставаме да раждаме деца и така об(л)ичаме държавата в една бременност с немислимото добро, и нека тя да ражда! - не е достатъчно само да си мисли, че знае какво е то. Може да съм сбъркана, но не виждам друг начин да излекуваме държавата от безплодието й!

Обаче да стане така е твърде невъзпитано и аз пак "само си въобразявам". Въпреки това не съм толкова богата като държавата, за да пробвам, да греша и да си прощавам. Вместо това имам три прекрасни деца, които не съм се пробвала да обичам и затова често съм грешила спрямо тях от доброто в себе си, което никога не разбрах какво е то, защото вместо да го мисля, исках и съм го живяла. Което разбира се е непростимо, защото децата си аз не съм възпитавала. За това те сега не ми благодарят, защото знаят, че аз съм благодарната - затова!

Да ми благодари може... : държавата!