автор: rad72

Усмивката ти е удобно настанена
във края на зелената ми спалня.
След тази нощ започва
Карнавалът на Егоцентризма.
Моят носи мъжка риза,
/поне със пет размера по – голяма/
и някак уж небрежно из под нея
се очертава женско-детско цяло.
/Смущаваща е потребността на пауните
да боледуват от амнезия,
докато се поклащат над водата/
А Твоят често губи равновесие.
Така и не разбра защо му се завива свят
от толкова завои между думите...
А забеляза ли, колко много си приличат
всъщност Двамата?
Докато ние с теб се любим,
Те крият с домино от трезвомислещи
предположения...
Страха ни.