автор: riskuvam

***

магьоснически в мен навлезе
инжекционно ме прободе
премина ти, през цялото ми същество
и настини се в непознатото
и моя ужас за докоснатост
сломи, превърна го в мечти
премина през стените зидани
със времето бетонни блокове
затрупах те с отломките на минало
задушавах те със неизказаност,
не ти направих път към себе си
оставих те сама да го намериш
поглеждах сляпо как разчистваш
и дебнех те, да те затисна
подарявах ти по мъничко живот...
Сега, всичко пусто е и празно,
и само аз в мъртвилото на гробница
дочувам скърцащата тишина.
Ела, Ти! Ела, Светлина!
Ела, стопли ме, моля те, ела!
Не ме оставяй да изгарям в
собствената си вина.
Недей оставя празна,
протегнатата ми ръка...