автор: mastilo

      Елеонора нервно се извърта и опира чело в страничния прозорец, за да установи, че този път огледалото за обратно виждане не й е съюзник. Може би радиото? - разколебана, на седалката на самоубиеца, кръстосва крака, присяга се и търси станция. По Carpaţi радио, Shania Twain нарежда - When.
      - Ще се обезводня - казва Валентин. - Ще се обезводня като културист преди състезание. После ще те изнасиля! Не ме разбираш, нали? - снизхождението е напъпило по устните му. Оголва зъби и разпуква самодоволно - ха-ха!
      - Само културист може да ме разбере - бърбори Валентин - намали радиото. Въпреки, че не мога да изчукам културист, за разлика от теб, той би ме разбрал. Значи... обезводняването е нарочно. За да намалее тургорът, еластичността, и да изпъкнат мускулите. Преодолявам отвращението си, и без позьорство ще се отдам на магнетизма на сътворението. Като мосю Фрагонар!
      - Кой - пита Елеонора.
      - Фрагонар, Оноре - казва Валентин. - Пак не си слушала.
      - Слушам, но не чувам, понякога. Студено ми е, мръква вече. Трябваше да останем в Брашов. Ами, ако не намерим сега хотел, графе?
      - Значи си слушала. That`s my girl! Есента ще идем в Париж.
      - Няма - скимти Елеонора на страничното огледало.
      - Представяш ли си? - продължава, с хипнотизиран поглед, сякаш маркировката го засмуква. - Може да не посетим Лувъра, но имението Фрагонар задалжително!
      - Ще ме заведеш в Париж за да гледам къщата на някакъв извратен анатом?
      - Ще видиш един причудлив, страшен и прекрасен свят. Музей, в който е подредена най-страстната колекция на аномалиите. В предверието ни посреща Конникът (Le Cavalier de l`Apocalypse) - гъгне гордо и замечтано. - Анатомичен шедьовър от кости, мускули и восък! Извратено, някак. Но науката звучи извратено, когато се прави с любов, а не с хладен разум. Казват, че Фрагонар е овековечил своя асистент и любовник. Представяш ли си?
      - Не.
      - Ето, така анатемосват гениите... Фрагонар е бил учен, бе! Скулптор, творец и хуманист, и затова не е забравен. Конденз. Каква хубава дума... Ще ме хербаризираш ли, когато...
      - Стига глупости.
      - Аз бих те... Ще взема неутрален цитат и ще сменя цвета на косите ти. Друг, за очите - с цвят на зимно море. Прелестно...
      - Престани.
      - Елеонора, отпусни се, по дяволите!
      - Гладна съм.
      - Тоест харесваш Мане? Закуска на тревата?
      - Да, и за двете.
      - Какви две?
      - Харесвам Мане, но повече съм гладна. И ми се спи.
      - Глупаче, пате, патенце! Знаеш ли какво прави облечената девойка от картинката на Мане?
      - Коя картина на Мане?
      - “Закуска на тревата”, пате.
      - Жената е скандално гола, ако искаш да знаеш!
      Валентин не се сдържа, и гръмва - А-ха-ха! Ще те зашлевя. Другата жена, зад гърбовете на господата. Та, девойката пишка в реката. А над нея лети сойка, демек свети дух. Хитро, нали? Това е френски патент. Ти пишкаш ли в морето?
      - Стига с твоите интелектуалщини.
      - ОК! Спри радиото. Сега ще ти пея.
      „Слон индийски се засили,
      сто камили (или маймуни беше?) изнасили...“
      - Какви камили в Индия?
      - После ще говорим за пътя на коприната. Тихо сега!
      „... три дни те лежали болни,
      но били доволни!
      Една чапла гласовита
      се... к`во беше... до насита.“
      - Гнусна, гадна, мръсна, долна, тъпа, тъпааа... тъпа песничка! Млъкни! - крещи Елеонора.
      - Много пък ти е жълта блузката - се хили Валентин.
      - На теб пък зъбите ти са като радиатор на Ролс Ройс. Гладна съм, спи ми се. Обръщай към Брашов!
      - Няма. Стигнахме.

      След седмица в квартирата на Елеонора. Лежат и въртят цигара.
      - Има екскурзия до о. Тасос. Или Самотраки. Нике от Самотраки. Самотраки без Нике, защото е в Лувъра. А може и по-надолу, Крит. - Валентин плъзва показалец по коремчето на Нора. - Какво ще кажеш за Крит? Островът е като полегнал фосил, с глава на изток и нозе на запад. Хитро, нали!
      - А може би Крит е островът на кретените? - отегчено казва Елеонора. - Ще си взема куче. Това е Любов.
      - Не харесвам кучета. Вземи си котка.
      - Нали каза, че любовта била като аневризма в мозъка...
      - Точно така! Като бъбречна недостатъчност след реваксинация, полимиелитна ваксина против детски паралич. Следва хемодиализа, и няма донор за бъбрек. Няма донор! Бог дал, Бог взел. Помниш ли? Слон индийски се засили... и отдели Жената от Мъжа - казва Валентин - за да не е самотен в цялата си същност, а от тях детето, за да се търси. Бог дал, Бог взел. Светлината и завесите, и изневярата, и прошката.
      - Какви ги говориш? Стига глупости. И аман от религии, предписания... - какво трябва да ядем и да пием, как да организираме сексуалния и емоционалния си живот. Искам бебе!
      - Искаш, чушки!
      - Какви чушки? - недоумява Елеонора.
      - Абеее, лафът е такъв. Не се стягай - казва Валентин. - Ще тръгвам.

      Елеонора заключва вратата и включва телевизора. Взима душ и си ляга. По Viasat History разказват за британския пътнически кораб “Персия”. През 1915-та година, Първата световна война, пасажерът отплава от Малта за Бомбай. На борда пътува Spirit of Ecstasy, Елеонор Веласко Торнтън. Жената, послужила за модел на Чарлз Сикс, създателят на статуетката, която краси радиатора на “Ролс Ройс”. Собственикът на марката поръчал: “Искам нещо красиво, като Нике”. Край о. Крит докладват на немския капитан на подводница, Макс Алман Валентинер, че е забелязан кораб с оръдия на носа. “Персия” е потопена - 300 пасажери, сред които 18 деца.
      - Честит 14-ти февруари! - казва Елеонора, и изключва телевизора.

      На следващия ден, Валентин звъни.
      - Ало? - мълчание. - Да, моля? - казва тефлониран женски глас.
      - Извинете, кой е? - пита Валентин.
      - Как кой е? Вие ме набирате! - казва Нора.
      - Ами... може ли Елеонора да се обади?
      - Съжалявам, станала е грешка - казва жената. - Нике не живее вече тук! - и затваря.