автор: jantreya

Не се срамувам от сълзите.
Почти като сърдечен пристъп,
от глъбината на очите
те идват напористо-чисти.
Изтръгна ги една сирена,
тревожно пладнето разбила.
И мълчаливо спря до мене
Родината,глава склонила.
Едноминутна обиколка
по гробовете на герои.
Признателност и светла болка
за всички паднали във боя.
Към своите очи посягам...
Не ги изтривам.Нямам сили.
Сълзи вместо цветя полагам
над извисените могили.