автор: pord

Живееш си и ти живота
и бъхтиш в своята леха,
а непрекъснато в ухото ти
бръмчи нахалната муха.

Догонва те и те засича
с автомобил или пешком;
зад рамото ти ту наднича,
ту рови в твоя пантеон.

Върти на празни обороти,
а сякаш произвежда ток,
тълкува злото и доброто,
спори за сатана и Бог.

Петно ти лепва върху ризата,
додето се усетиш ти,
и денонощно се облизва,
и всячески се суети.

Ти я пропъдиш през вратата,
тя през комина се провре.
Измежду всички занаяти
локум разтяга най-добре.

Последен виц, последна клюка
ще ти изкиска, щеш не щеш.
Не може даже за поука
от нея да се отървеш.

Но за да устоиш в борбата,
живей с отворени очи,
че да не дава Бог мухата
в главата ти да забръмчи!