автор: hristam

Никога не се бях замисляла върху това колко различни могат да бъдат проявленията на любовта.
Връзката с предишния ми приятел, макар да се промени и с времето да се обезличи съвсем, започна много бурно, с неудържимо взаимно привличане. Вероятно споменът за това вълнуващо начало беше подхранвал през тези години илюзията ми, че съм все така единствено желаната от него.
Но разговорите по скайпа с този чудесен млад мъж, който отгоре на всичко се оказа и мой съсед, ми помогнаха да отворя очите си за реалността, те бяха игличката, която спука сапунения мехур на фантазиите ми. Благодарение на него намерих сили да преосмисля живота си и да започна отначало.
Беше толкова влюбен – чувството струеше около него като фин аромат, грееше в очите му и сияеше като ореол, озаряваше ме цялата с любовта си. Дори и когато не беше наоколо въздухът сякаш беше зареден с неговата любов, и беше много лесно за мен да се потопя в това усещане и да му се отдам напълно. Още повече точно в този момент повече от всякога имах нужда от близък приятел до себе си.
Така си дадох сметка, че една връзка може да бъде пълноценна и без онова главозамайващо привличане, което ме караше да се чувствам обсебена и толкова различна. Че може да изпитвам обич спокойно и безметежно, с чувството, че съм закриляна и желана, и че може да се споделя нещо много повече от физическа наслада. Защото във всяко отношение ние се оказахме много близки – със сродни вкусове, интереси, светоусещане даже.
Той настоя да сключим брак, за разлика от предишната ми връзка, където аз поемах инициативата за тези разговори. И двамата бяхме напълно отдадени един на друг, с ентусиазъм пристъпихме прага на новия си живот като брачна двойка.
Казват, че има една голяма любов в живота, която остава незаличима следа в сърцето. Щастливците, които са я изпитали веднъж, толкова силна и страстна, каквато аз я бях изпитала навремето, дълго носят спомена за нея и след това, колкото и да са готови да приемат нова любов, страстите и усещанията са вече различни.
При мен със сигурност беше точно така. Изпитвах силна привързаност, приятелство, близост, но сякаш след преживяното разочарование сърцето ми отказваше да понесе товара на подобна страст повторно. Обичах да го усещам до себе си, радваше ме обичта му, но не можех да му отвърна със същия плам.
Не мисля обаче, че това ми липсваше, а също и на него. Все пак имахме цял един живот време пред себе си, за да се опознаваме и откриваме все повече един за друг. И двамата искрено желаехме да създадем едно щастливо семейство, с деца и взаимна любов.
Мина доста време, преди да си дадем сметка, че нещо не е наред в това отношение, може би защото не си бяхме поставили за цел да се случи веднага , разчитахме, че ще имаме достатъчно време за това.
После обаче започнахме да се тревожим, тръгнахме по прегледи, и в крайна сметка се оказа, че и двамата сме напълно съвместими и физически здрави. Успокояваха ни, че все още сме млади, но с мисълта за това времето сякаш започна да върви по-бързо, направо изтичаше между пръстите ни, имах усещането, че сме в непрестанна надпревара с него. И се боях, че не ние ще бъдем победителите.
Мъжът ми също страдаше, но не го показваше така открито – по-скоро окуражаваше и себе си, и мен.
- Щом сме заедно и имаме обичта си – казваше – значи имаме всичко!
Да, опитвах се да приема това и аз, така е, толкова е важно да откриеш точния човек за себе си. Но все не преставах да се питам защо ни се случва това, трябва да има някаква причина, мислех си, но щом не е физическа, каква ли може да е тогава? Нямах отговор.
Предложи да обсъдим идеята за осиновяване:
- Помисли си само колко изоставени дечица има, които имат нужда от дом и любов! Мисля, че това е добър вариант за нас!
Обещах му да помисля, но...Не можех да се примиря с мисълта, че не мога да имам свое, което да нося под сърцето си и да бъде плът от нашата плът. Не исках да приема тази мисъл.
Бях дотолкова обсебена от новия си живот и грижи, че всичко извън тях ми се струваше нереално, нещо от предишен живот, отдавна забравен и далечен. Но понякога се случват изненади, и то когато най-малко ги очакваш.
Един ден неочаквано срещнах бившият си приятел, и в първия момент не повярвах на очите си, нали беше заминал за чужбина, най-малко него очаквах да срещна на няколко крачки от дома си. Поговорихме съвсем малко, беше се върнал неотдавна, но вече бе научил, че съм се омъжила.
- Бих искал да се видим и да поговорим – каза ми – стига да намериш малко време. Ще ми е интересно да ми разкажеш как живееш сега, а и на мен ми се случиха толкова неща!
Прииска ми се да му откажа категорично, всичко между нас беше отдавна приключило, но се съгласих. Така и не разбрах защо го направих, може би в името на онази първа любов, незабравимата, която и сега накара сърцето ми издайнически да трепне, неочаквано и за самата мен.
Срещнахме се отново след няколко дни и седнахме на пейка в парка, просто да поговорим един за друг. Разказа ми за трудностите, които е имал, докато се устрои в чужбина, и за това, че бракът му се оказал пълен провал.
- Поредният – каза тихо – след като провалих връзката си с теб.
- Беше отдавна – отвърнах му. – Вече е забравено. Било каквото било.
- А твоят брак, надявам се, е успешен.
- Да, той е чудесен човек – кратко отвърнах, без да се впускам в подробности.
- Разбрах, че все още нямате деца – каза, и това сякаш отприщи цяла река в мен. Самата аз не очаквах да се излея така, но пред никого досега не го бях правила по този начин. Той внимателно ме изслуша и дълго мълча. После каза:
- Знаеш ли, много мислих за това. Чувал съм , а сигурно и ти, че има хора, предопределени да бъдат заедно, и тогава имат цялото щастие на света. Но има и такива, които просто не са един за друг и в този случай винаги нещо липсва.
- Какво искаш да кажеш?
- Помниш ли как се запознахме, помниш ли какво бяхме един за друг? Аз никога няма да забравя, въпреки грешките, които допуснах. – той въздъхна – Много жени срещнах през годините, и с никоя не съм изпитал и наполовина това, което изпитах с теб тогава.
- Съжалявам – промърморих.
- Само ми кажи – обичаш ли го, така, както обичаше мен тогава?
- Изобщо не знам защо ми говориш всичко това – вдигнах рамене аз.
- Защото все не ми се вярва, че и ти си забравила онова, което имахме. Може би има нещо в теб, което иска точно онази любов, която изгубихме, за да открием щастието си.
- Сигурно се шегуваш...
- Но не ми каза, че го обичаш. – той докосна ръката ми – Ще ти дам колкото време поискаш да помислиш, но аз мисля, че имаме право на още един шанс да бъдем щастливи!
Рязко се отдръпнах и станах от пейката.
- Не искам да те слушам повече! И щом питаш, ще ти отговоря – да, той е истинският, единственият за мен, моята половинка, именно неговата любов ме накара да се чувствам толкова жива тогава, когато ти...А и сега , също!
- Не ти вярвам! – извика той след мен – И ти самата не си вярваш! Очевидно че не е достатъчно добър за теб, когато го осъзнаеш, сама ще ме потърсиш!
Все още бях разтреперана, когато се прибрах в къщи. Не можех да проумея наглостта му, що за човек беше да идва след толкова години и така да се набърква в живота ми.
Мъжът ми се беше прибрал и ме чакаше. Реших да не му споменавам изобщо за тази случка, емоциите бяха прекалено неприятни, а и нямаше никакъв смисъл да тревожа и него. Но оказа се, че ни е видял.
Гласът му беше пълен с болка, когато попита:
- Още ли го обичаш?
Прегърнах го и му разказах всичко.
- Как си могъл изобщо да си го помислиш? – попитах го.
- Толкова се страхувам да не те изгубя – каза ми – Боях се да не решиш, че с него бихте могли...че би ти дал това, което аз така и не успявам...
Очите му бяха пълни със сълзи, исках да му кажа, че щом ми дава цялата си любов, значи ми дава всичко, което ми е нужно, но тогава за първи път усетих, че неговата болка е и моя, че и мен ме боли, защото улавям страданието му със сърцето си, точно така, както долових и любовта му. За първи път досега сърцето ми бе изцяло негово.
Около година по-късно се роди дъщеричката ни.
Много пъти през това време си мислих, че нищо не се случва просто така, и тази среща с бившият ми приятел не е била случайна. Явно е трябвало сърцето ми напълно да се сбогува с призрачните чувства от миналото, за да се отключи за любовта на човека до мен.