автор: Ljastoviza

През открехнатата ми врата
като котка промъква се здрачът.
Маслинена вечер отпуска снага
и поляга в скута на хълма.

Звънват в тревите безсънни щурци,
звезди и светулки танцуват.
От своите мисли, една по една,
свалям тежките дрехи на думите.

Плахо пръсти протягат мечти,
от които ухае на дюли.
И ми се иска светът да заспи,
когато отново се влюбвам...