автор: strega

девет котви…
до девет червени пристанища…
раздробени слънца
непростени посоки
този свят без любов е черупчесто тесен
и смъртта...
е по-лесна от всяко сбогуване
пропищя израненият поглед на мама
есента не успя да те върне навреме
беше тръгнал на юг
да раздаваш безсмъртие
а се връщаш от север нарамил сърцето си
всички болки скриптят
всички срещи са кратни
на брега приютил суеверните мисли
самотата съшива постеля от грешки
и смъртта…
е по-синя от синия вятър
непростени слънца
раздробени посоки
.....
обич без продължение
!