автор: viatarna

***
Извинете, мадам, че Ви спирам внезапно,
невъзпитано много е, знам.
Отдавна си търся възможност обаче,
насаме да говоря със Вас.

Eдва ли си спомняте, беше отдавна,
запознахме се двама – на бал,
на бал, след парада на всички планети,
празнувахме в чест на звезда.

След нашата среща изгубих съня си,
непрекъснато мисля за Вас,
от Вашето синьо небе и сияние,
направо съм в плен от тогаз...

Да, разбирам Ви, зная, че имате работа,
не искам да преча, но как,
кажете ми, как да живея без чара Ви,
в моята орбита сам...

Разрешете ми, моля, когато минавате
наблизо със свойта луна,
да мога да ви поздравявам, надявам се
с целувка – може ли?! ДА!

О! Да, извинете - не ви се представих,
Боже, съвсем оглупях!
Казвам се Марс - ваш почитател!
Да зная – вий сте Земя.