автор: sineva

Обич моя

Исках луната
на зениците ти
да положа
Краката ти със щастие
да завържа
Но някъде сгреших...
А исках толкова малко!?
Едно мъничко зрънце -
от неразгаданата Вселена

Обич моя

Исках да те докосвам
с влюбени ръце
Да надникна в душата ти -
откъдето излита славеят...
Да ме гледат очите ти -
два изумруда
А слънцето да бяга в нас...
Но ний вървим
по пътища различни
Събираме разпилените листа
на самотата

Обич моя

Исках сърцата ни
да вградим в живота
Сега не зная...
Дихание ли ми даряваш -
или го отнемаш?
Събирам златен пясък
от дъното
на измислена река -
в шепите ми само пепел...
И никога не съм била
толкова близо
и така далеч от теб