автор: alkaltchev

Това е нощ
на спрелите часовници,
изпълнена с безвремие и страст.
Това е нощ
с капризи на любовница,
с горящи свещи и угаснал глас.

Очите ни
несвикнали със тъмното
се търсят,
като гълъби в мъгла.
Кой би помислил
има ли разсъмване.
за две неразмагнитени тела.

Не ще се уморят
да се преплитат те.
Във времето са,
като апостроф.
Една такава нощ
е недействителна -
действителна е
старата дюбов.

Тя ражда ново
чувство за привързаност.
Кой – кой е,
ще ни бъде все едно.
И все едно е
утре ще осъмнем ли.
Ако осъмнем - има за какво