автор: mariq-desislava

посветено на всички потребители на сайта

Болката в душите е покорена,
на пръсти пробягва мъстта сломена,
от нашите споделени мълчания унизена.
Отказвам да заравям глава във пясъка примирена,
искам от пороците да съм освободена.
Да забравим злобата поне в това пространство,
но затова е нужно постоянство!