автор: mariq-desislava

Избистри се тъгата,
вплела мрежи тънко в твоята душа- кладенец
Надникни в очите ми -
бледа кръв напира да изтрие
каменни усмивки
и огледала с порочни лица
Всичко е мъртво сега
Разложението обгръща плътта
Симфония без думи
лежи във пръстта
и тихо гали ангелски крила
Свръхдоза самота
в кръвта ти се изля
Кръжиш самичък над себе си,
издигнал дебели, гранитни стени
Стене демона, скрит дълбоко в теб-
чака денят, в който ще разкъсаш
паразитния, мрачен обков
и ще паднеш вкочанен в дупката без име,
в която скитат октоподи
с червени пипала,
прегърнали Алиса,
окована от страстта
Терорно видение от мрака
надига глава