автор: nichija

Щастлива съм като те имам.
Напивам жадно чистата вода.
Добро дарявам, но и взимам -
разливам щедро твойта топлина.

Обичам в мисъл да те нося,
и ще ми се да имах две крила.
Като орисница и фея дългокоса
да можех те посипвам над света.

Заспивам с твоя образ, милия,
спокойна, че те имам във съня.
В утрото се радвам щом открия:
- ти ще си със мен и през деня!

А когато никъде не те намирам,
като илюзия от нищото те сбирам,
малка капчица да си във дните ми,
ревниво пазя те и те закрилям.

Сама, на дъното, или на края,
от теб не ще се отрека,
дори в небитието си ще зная -
всичко имах, щом обичах и така.