автор: aksioma

отмята пръстта
промушва се
стъбло зелено се вдига
вятър в полето вее
стъбло от пшеница
и ето я -
цяла нива..
хиляда години
не съм повдигала крилете си
проскърцват стави
несмазани
древна птица
прохожда
после се рее..
целия свят нося в себе си
целия свят
привел
раменете ми
равнини, морета
планини и
небета
прохождаща древна птица
се хвърля в бездната
/и за кой ли път
оцеляла/
ражда световете от нея..
и така завърналата се в думите
каза -
била съм
и пак ще бъда.