автор: optimiscomarkovtotev

Сега Лебедът с прекършени крила лежи,
дори да го погаля мога,
в нештастие,щастливо пак трепти
в гърдите скритата тревога.
Дали съм сънувал спяштата гара,
перонът разплакан в две тъжни очи.
Кратката среща и бърза раздяла
с момиче, бленувано в сини мечти.

Теменужни чувства скрих,
заключих огънят в гърдите.
От болка после пях и пих
и търсих свойта Евридика.


До сънните вагони ожъднели,
с лирата тревожна на Орфея,
разкъсан от безумни трели,
събудих песента за нея.

Не,не съм сънувал спяштата гара
и бялата птица уви.
Сега не мога да пея
да плача не мога
боли.