В думи, от изричане посинели
къщите тъгуват почернели
от вятър изсушен и злобен,
влюбен в самотата,
изкоренен и доволен
Коминът от тишина залитна
и несбъдната мечта с него политна,
колко нощи чака луната да го обгърне
и смаления му свят
да преобърне?
Улицата излинява и посърва,
вече и един човек не зърва
Кога ще се завърнат тук дъгите
да изпълнят със сияние
дните?