Звездите-изкусителки вечни,
с песента на вселенски сирени,
канят лодката ми да почине
от бурите на мойта Одисея.
На чувствата кафето пия,
от страх да не заспя,когато
щастливо вдъхновение разлива
строшената чиния на Луната.
Въже изплитам от копнежи,
с лице към мечтата се връзвам,
в минирани от тишина крайбрежия,
поетът втора смяна в мене бърза
А парят дланите, ранени
от грубите весла на делника.
Умората изгребвам-няма време,
Крещи будилникът-не е Неделя.
Публикувано от aurora на 27.05.2008 @ 17:22:03