автор: angar

/На Лозан/

В авиацията всичко става.

Може много дълго да лежа,
но ще кажа: "Трябва да отида!
Няма повече да издържа!"

Ще слепя парчетата, които
и комисията не събра,
и без път, през поясите*, скрито,
в гарадока** ще се прибера.

Ти невярващо ще ме погледнеш:
истина ли е или лъжа?!

- Мила моя! Дойдох да те видя!
Милите ръце да подържа!

Мъчиха ме там да те забравя.
Мъчиха ме да остана сам.
Ала аз от обич не изтраях,
и без отпуск полетях насам!

- Може за това да те накажат! -
ти уплашено ще промълвиш.

Милата - това ли ще ме плаши?
НалИ са ме наказвали и жив!

Ще останем дълго в тъмнината,
и ще бъде странно, че съм мъж,
а пък искам само да те гледам,
без да те целуна ни веднъж!

- Трябва ли детето да събудя?
То за тебе толкова тъжи!

- По-добре е да не го тревожим.
Милото светило! Нека спи!


До креватчето му ще застана,
ще целуна спящите очи.
По страничките му ще останат
две следи от моите сълзи.

- Ти нали завинаги оставаш?
Няма вече да се връщаш там!
След като веднъж си се избавил,
няма на смъртта да те предам!

- От смъртта си как да се избавя -
аз на нея си принадлежа.
Знаеш, че природните закони
нямам право да не уважа.

Аз за тебе съм готов на всичко -
само не на присмех и позор!
Тръгвайки реших: самоотлъчка,
но във никой случай - дезертьор!

Тежко е, но трябва да се върна
изгревът преди да заблести.
За последен път да те прегърна!
Сбогом!
Че загинах - ми прости!

_______
*без път, през поясите - т.е. през равнината, през полезащитните горски пояси в Добруджа.
** в гарадока - в авиоградчето