Eдна сълза по бузите се стича.
Ти тръгна си внезапно с Любовта!
Но още твоето момиче
очаква те да се завърнеш с утринта!
Къде си? Дълго викам в мрака
и плача в глуха тишина!
Напразно ли напрага чакам
да се завърнеш у дома?
Върни се! Моля те, ела!
Стопли ме с ласките си нежни!
И запали във моята душа
пожар от страсти неизбежни!
Но Любовта я няма и горчи
червено вино в две кристални чаши!
Отпивам с устни мъка и боли
загубих те и няма да се върнеш ти!