автор: hixxtam

Задушен съм от сиво ежедневие,
в хаоса на преход безконечен,
години на безлично седмодневие
с диагноза за живот обречен,
наречен от велможите - електорат,
който пред екрана вечер псува,
а утре трябва своите права,
да изразя, като за тях гласувам.
Подредени във листите партийно,
едни и същи толкова години,
оглозгаха държавата стихийно
и мене искат да не ме отминат.
Лишават ме от правото на глас,
от конституционното ми право,
за личност искам да гласувам аз,
а не за листи с партии... за плява.
Не го разбраха тъпите бушмени
попаднали случайно във властта
на онова безумно, страстно време,
когато падаше Берлинската стена.
Когато сам застанеш пред народа,
еднолично като пред Всевишен,
ще си помислиш как да пълниш джоба,
защото следващия път ще си излишен.
Ще даваш само тези обещания,
в които сам си твърдо убеден,
не на партийни съвещания,
ще се отчиташ ти пред мен.

Тогава, аз ще бъда свята личност
и горд ще съм за теб и своя глас,
не днешния електорат безличен,
а Човекът със голямо АЗ.