автор: gorski

Макар че трябва да ме изоставиш,
щом твоята любов не е умряла,
не бързай, мила, да ме натъжаваш –
не говори ми още за раздяла!

Последна вечер – нека да немерим
отново мигове за ласки тайни.
А дойде ли раздяла в утро черно,
тогава капчица отрова дай ми.

Ще впия устни в устните ти меки
с отворени очи и с поглед предан;
и в сладък унес ще заспя навеки,
в лицето ти, в очите ти загледан.

Когато трябва да напусна гроба,
ще спомниш ти заспалия приятел,
живота му ще върнеш в късна доба,
самата ти дошла от небесата.

Ще ме положиш пак на бели скути,
ще ме обгърнеш пак с десница бледа;
а аз ще мисля: дрямал съм минути,
в лицето ти, в очите ти загледан.

Одеса, 1825 г.

Превод: (с) Иван Вълев