Сякаш ми набожда брада,
все ме сърби на онова място под брадичката. Щеше ми се да са пера.
Тялото ми е изтръпнало. Не тялото, а повече мисълта за тяло. Все едно съм заспала в мравуняка и съм се събудила на непознато място, пренесена от мравките като плячка.
Усещам се чужда, неопозната, нов вид същество. И наблюдавана. Гардеробът ме гледа, сигурна съм и ме харесва. Библиотеката също е вперила един тежък том висша математика в мен.
Почти различна съм от всичко до сега. Най- особената мебел в стаята, със собствено отношение и поглед.
Очите ми излъчват букви, изречения, диалози, които кръжат наколо и чакат някой да ги улови с кепчето на сърцето си.
Поглеждам в себе си, като през огледало за обратно виждане- само минало, минало очаквателно.
Имам нужда от спешно претапициране, но никой не ме поглежда сега. Имам нужда и от пребоядисване- съвсем съм се олющила. А най- вече имам нужда от нови пружинки.
А на рибките ми, не им пука. Те по цял ден се упражняват в плуване, така както аз упражнявам живеене ....